Биволът е преживно животно. То има два стомаха. В единия, търбуха, храната се смила механично с помощта на слюнката, отделена при преживянето. В другия стомах след това получения бълвоч се усвоява. За да се произведе, народът му вика... отхвърлек.
По подобен начин е устроен и работи едноименният сайт на Асен Йорданов. Замислен най-вероятно от сина на поета Недялко Йорданов в периода от 1988 до 1992 г. По това време той, както и младият Ленин много преди него, е живял усамотено в бостанска колиба, само че в едно запуснато странджанско село. Там сред дивната хубост на девствената природа, у бившия кандидат от листите на БСП в „Коалиция за България“, а иначе отявлен демократ, узрява идеята за възползването, облажването от демокрацията.
Всичко тръгва с фалстарт – първият бизнес партньор на Асен – Светлозар Лозов е обвинен в ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой, но успява да избяга от страната.
След това „свързаният с поета Недялко Йорданов – Асен“ (конструкцията е любимата на автора при доказване на взаимовръзки и влияния между хора), прави организирана журналистическа група за разследвания с Атанас Чобанов. Този избягал във Франция емигрант е известен също с политнагона си, който го тика през годините в безбройни мимолетни идейни сношения с всяка излязла зад ъгъла партия. В младежките си години е бил комсомолски секретар, през 1989 г. е кандидат-член на Българската комунистическа партия, после обикаля централите на СДС, НДСВ, ДСБ, в последните години се пребоядисва в модерния за развития свят зелен цвят. Последно, през 2014 г. е бил водач на листа на „Зелените“ в изборите за европейски парламент.
Но, как се храни „Биволъ“-ът? Кой подхвърля сламките за обемния му, но нискоефективен търбух?.
Асен се кълне, че се издържа само от дарения. А те не надхдвърлят 10 000 лв. годишно, затова собствениците му непрекъснато молят като прочетете поредното му топразкритие да платите „Данък „Биволъ“.
Но истината за захранването на храносмилателния тракт на „Биволъ“ е доста по-различна. По последна регистрация сайтът е собственик на Асен Недялков Йорданов и съпругата му Алберта Леон Алкалай. Дребен бизнес с привкус на капсулованост и послевкус на рекет.
Госпожа Алкалай е управител на фирма „Имидж едвъртайзинг“. Основният й предмет на дейност е консултации в областта на медиите, , имиджа, корпоративната политика и комуникации, анализи и проучвания, реклама, връзки с обществеността...Едноличен собстквеник на тази фирма е американската компания „Айдиъс фор янг имидж“ ООД. Тя има подобен предмет на дейност. Информация за тази компания няма, може би защото е регистрирана в офшорната юрисдикция на окръг Колумбия, САЩ. Н-о-о-о, хоп едно зайче от ръкава! – според протокол, внесен на 9 януари 2015 г. в Търговския регистър, действителен и законен пълномощник на „Айдиъс фор янг имидж“ е не кой да е, а съпругът на Алкалай – Асен Недялков Йорданов.
Защо малкият бизнес свят на Асен е устроен така?
За да може едната му фирма – рекламната, с управител жена му, да обира парсата и да зарежда другата, медията – „Биволъ“.
В родното законодателство няма предвиден текст за забрана собственик на ПР агенция да притежава медия, което само по себе си е скандално, но нейсе. Защото точно тези взеимоотношения дават възможност на всеки, който иска да навреди на свой конкурент чрез черен ПР и псевдообвинения, да плати за тази услуга на ПР агенция, която от свой страна да реализира проекта чрез сайта за сензационна разследваща журналистика. По този начин платеното за тази услуга остава скрито – те не влизат в приходите на медията и тя злочесто моли читателите си за лека ръка в даренията. А и клиентите остават анонимни, тъй като сключените от тях договори с агенцията са защитени с конфиденционалност и търговска тайна. Не бихме твърдяли, че обяснената така теоретична схема е имплементирана в ПР-медийната структура на Асен, но не бихме се и обрекли на мълчаливо съзерцание и тъпоумно мълчание. Особено по отношение на завършваща й част – американската офшорка, където какво влиза знае само Асен.
Впрочем, това не влияе на силния му негативизъм към други офшорки, когато поръчката го изисква. Ако, по почина на бивола, се заровим в юридическите лица, свързвани с Асен Йорданов, ще попаднем на т.нар. Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”, където освен Асен и жена му, участва още и Янко Кесаровски – един от съдружниците в „Консултантска инженерна група” ООД, редовен участник в строителни консорциуми, кандидатстващи за обществени поръчки. В тази консултантска фирма Кесаровски си партнира с небезизвестния Леонид Търпанов, прочул се с прибирането на близо милион лева от Цанков камък и свързван с бившия зам-министър на строителството Георги Прегьов. Без да правим абсолютно никакво твърдение, възниква основание да насочим своето внимание към въпроса, дали пък тези свързани с Асен лица не са източника на внезапния задълбочен интерес на Бивола към строителните консултантски фирми.
Значи, в търбуха на бивола, където се подават сламките за поръчковото очерняне, става предварителното смилане, а а после в същинския стомах се произвеждат грандиозните разкрития под формата на добре платени вонящи купчинки. Наречени „сензационни журналистически разследвания“.