Можеш ли да обясниш простичко в кой сектор на политическия спектър се намираш? Питам като един от малцината пропоненти на индивидуалистичната култура у нас.
Като говорим за спектър, зеленото и синьото са ми любими цветове, откакто се помня. Но ако говорим за политика, нещата са малко по-сложни. Не съм привърженик на строго рамкиран политически подход. Когато говорим за прилагане на дясна или лява политика, не мога да се огранича само с едната. Ако дясната политика е по-подходяща в сектори като икономика или финанси, то в други - като образование и култура, - левият подход би бил по-успешен.
В такъв случай, какво мислиш за следното: политическото “махало” сякаш отива в другия край, към националпопулисткия “консерватистки” етос. Коментирай.
Мисля, че "махало" е много сполучливо сравнение, доколкото махалото в горния си край е хванато в една ос, при която няма отклонения (разбирай, липсват различия при лидерите). Колкото по-надолу в обществените слоеве слизаме обаче, различията се открояват и натрупват "кинетична енергия". Тази енергия често се ползва от ОлигарСИТЕ (точно с тези главни букви) и задвижва сложни механизми на основата на противопоставянето. Редуването на крайности никога не е носило позитиви за едно общество. Идеята за махало в политическия живот, сама по себе си, носи "нестабилност" и не работи за устойчиво развитие в дългосрочен план. Що се касае до националпопулизЪма, гарниран с “консерватизъм”, ще кажа, че всеки период в историята има своите предизвикателства, но е малко досадно, когато зачестят повторенията. Аз не обичам крайностите и не бих отрекъл напълно национализма. Напротив - преди доста години, в едни непопулярни за него, интернационални времена, съм го изповядвал. Ако има нещо, което знам за него със сигурност, е, че той е по-искрен и чист, когато е обвързан с дела, а не с думи. Това обаче на популистите не им върши работа.
Смяташ ли, че поколението “Кравай” се провали?
Всяко поколение има своите успехи и провали. Що се отнася до това на “Кравай”, мисля, че то е повече успешно. Има редица добри примери не само в България, но и зад граница. На това поколение – както добре знаеш, защото и ти беше там - му е достатъчен даже само фактът, че е участвало в създаването на “Кравай”.
Освен за свобода (или, както се оказа, “свобода”), за какво се борихте тогава? И колко от вас се борят за същото и до днес?
За повече "раздвижване", както му казвахме тогава. За себедоказване, поотделно и като общност. За справедливост. Искахме да можем да променяме съзнанието на хората. И мнозина успяха. Ще спомена само едно име - Димитър Воев!
В музиката има всичко, дори и политика. В политиката рядко можем да открием музика, но е възможно, ако тя се съобразява с основните закони на хармонията. Политическият активизъм като понятие го свързвам с едни отминали времена, в които до активната политика беше много трудно да се достигне. Сега границата е доста по-размита, което е за предпочитане.“Пентатоника в кармата, пет познати до захар неща”, да го цитираме от Воцек и Чугра, защото твърдо смятам, че Воев по своему е жив и до днес. Но пак към нас двамата: каква е връзката между музиката и политиката? И съответно – разми ли се границата между политическия активизъм и активната политика?
Винаги си говорил от гражданска позиция, но има ли “граждани”, които е по-добре да си мълчат?
Гражданите имат равни права и всеки има право да говори. Въпросът е кой какво има да каже. Не е добре, когато една система толерира празнословие и популизъм, а в същото време създава условия, при които тези, които наистина имат какво да кажат, да бъдат изолирани. Това не е полезно за самата система, защото по този начин рано или късно тя ще се сгромоляса.
Често те идентифицират като “бунтар”, но не мислиш ли, че “бунтарството” се видоизмени през последните 30 години - и как?
През годините всичко се променя. Вечно търсещите и задаващи въпроси често са наричани “бунтари” - въпрос на гледна точка. Аз вярвам в умереността като добродетел. От тази позиция винаги внимавам, когато големи маси от хора тръгнат в една посока. Гледам на баланса в обществото като на детска люлка и в такива случаи, за да има равновесие, предпочитам да мина от другата страна. Бунтовете биват от най-различно естество. Силата и "властта на безвластните" понякога е неподозирано голяма. През последните дни съм впечатлен от това, което прави Николай Колев-Босия, но то ще бъде оценено след години.
За кой провален бунт съжаляваш?
За всеки, който е пропаднал поради предателство.
Поколението Z разбира ли от бунтарство? Виждаш ли сред тях свои “наследници”?
Поколението Z ще се научи да разбира от много неща. За съжаление те няма да имат нашето безметежно съществуване и ще им се наложи да водят по-сериозни битки. Затова оценявам момента вместо тях и се радвам на сегашното им безгрижие. Не обичам да приемам крайни или еднозначни роли. Не гледам на себе си като “бунтар”, който подготвя наследници, а по-скоро като наследник на бунтари. Много от тях са останали неизвестни за историята и ние не ги познаваме. Те обаче ни познават. И аз вярвам , че ни наблюдават. Затова се опитвам да живея по начин, по който да не ги разочаровам.
Каква е най-голямата грешка на “прехода”?
Че “куфарчетата” попаднаха на лош материал.
Утре ставаш министър на културата. Каква е първата ти стъпка? И следващите?
Вариант 1: ще ти се обадя по телефона да те зарадвам , че си познал. Ще си направя селфи в кабинета с пура и чаша уиски. Вариант 2: ще организирам първо читалищата. Те са една здрава основа, която притежаваме. Ще идентифицирам будителите и вдъхновителите на всички нива в обществото (правя го и сега), за да ги изведа на преден план. Ще инициирам среща с представители на другите ведомства, за да ги убедя, че без развитие на културата и особено на образованието всички начинания в обществото са обречени. Ще дам примери, които събирам и изследвам от години. Ще настоявам за увеличение на бюджета за култура. Има сектори, в които е абсурдно да се прилагат "пазарни принципи", затова трябва да се осигури подкрепата на държавата. Балансът между духовното и материалното отдавна е нарушен и е жизнено важно да бъде възстановен. "Здрав ДУХ в здраво тяло" е задължително условие, за да има пълноценен живот (разбирай, развито общество).
Можеш ли с няколко конкретни примера да опишеш в каква държава искаш да живееш?
Правова държава, без такава унищожителна корупция.На първо време:
Държава, в която образованието е издигнато на пиедестал.
Държава, която е изградена от просветено, обединено около основни принципи, развито гражданско общество.
Би ли станал политик? Приличаш ми по нещо на неоплатоника Джон Скот, който смята, че единствено съществуването на онова, което сътворява, има значение, а останалото е чист грях.
Етиката е идея за доброто на личността, Джон Скот или не.
Икономиката е идея за добруването на семейството (управление на домакинството – от гръцки произход).
Политиката е идея за доброто на едно общество.
В този смисъл всички ние би трябвало да сме политици. Аполитичността не помага за изграждането на общността. Всеки, който иска да допринесе с нещо към заобикалящата ни среда, е по някакъв начин политик. Политиката не е мръсна дума и не е запазена територия само за партийни апаратчици. Много е тъжно, когато лица, свързани с официалната власт, се опитват да дискредитират даден протест, обявявайки го за политически. Даже вече наложиха определението "протестър", което трябва да буди презрение към всяка различаваща се от статуквото гражданска позиция. Това показва единствено отчайващо ниското им ниво.
Добре, но как трябва да изглежда “връзката” между гражданските организации и политическите формации?
Гражданските организации са тези, които трябва до голяма степен да определят политиките. А политическите формации да ги осъществяват. Разбира се, връзката трябва да е двупосочна и да има добра координация. За съжаление, в момента това не се случва. Има само отделни опити за имитация на подобна дейност от страна на политиците. Това се прави с помощта на изкуствено създадени, подставени и овладяни отвътре "граждански организации". Така, на практика, ставаме свидетели как е възможно да се "коват закони" срещу гражданите, но уж в тяхна полза.
Вярата и просвещението са ни спасявали и в по-трудни моменти. Те са основните стълбове, на които се е опирал нашият народ. Малодушието и невежеството нанасят големи щети, но постепенно, макар и бавно, нещата се подобряват. Появяват се хора, които дават пример и вдъхновяват други.Какво мислиш за сегашното статукво – и как да излезем от този нечовешки “застой”?
В името на какво си готов да направиш компромис с позиция и какъв би бил той?
В името на едно обединение могат да се правят компромиси. Но те трябва да бъдат обвързани с някои основни принципи.
Каква е системната грешка?
Безразличието на отделните хора, които не вярват, че нещо зависи от тях. Това е основният бъг, или по-скоро вирус. Това води до грешката. Иначе не мисля, че в системата, за която говорим, има някакви съществени пропуски. Тя е измислена и наложена така, че да защитава определени интереси. За съжаление, "нашта система" обслужва само интереса на малък кръг от хора. Нещо като 4-4-2, плюс някое и друго вратарче... или пожарникарче (смях). Точното определение за нея е “олигархия”. Тя е далеч от европейските представи за демокрация, но много държи да се пропагандира като такава.
Съжаляваш ли, че не напусна България? Какво би казал на всички онези от твоето поколение, които я напуснаха?
Сещам се за думите на Уилям Уолъс преди една битка. "Сега можете да се обърнете и да си тръгнете - и е по-вероятно да оцелеете. Но един ден, след много години, на смъртния си одър, ще давате всичките си изживяни дни, за да можете да се върнете тук, в тази битка и да им извикате, че МОГАТ ДА ОТНЕМАТ ЖИВОТА ВИ, НО НЕ МОГАТ ДА ОТНЕМАТ СВОБОДАТА ВИ!"
Какво си говориш с децата си?
Гледам да не говоря. По-често им се карам и ги бия с пръчка (смее се). Но всъщност говорим на най-различни теми. Най-често им обяснявам колко е важно да си феър плей, не само в игрите, но и в живота. Обикновено давам примери с велики играчи. Понякога се опитвам да ги провокирам и да се уча от техните реакции, в най-неочакваните моменти.
Обрисувай своята “визия за България” – да речем, докъм 2030.
Природата е най-големият капитал на България. За съжаление и на нея се гледа предимно като на възможност за бързо натрупване на печалби. Изсичането на гори, презастрояването, безразборното изникване на водни електроцентрали и замърсяването спомагат за бързото й опустошение. Българските планини и гори, реки и езера, крайбрежието – те трябва да бъдат запазени във възможно най-чистия си вид. Така ще имаме повече възможности занапред. Бъдещето е на устойчивите политики. Пестеливото използване на природните ресурси е пряко свързано с опазването на нашия свят. До 2030 няма да има значими обществени фигури, които да не зачитат или да не осъзнават тясната връзка между нас и околната среда.
Всеки, който не разбира значението на тези неща, ще отпадне по естествен път.
Надявам се дотогава държавата да се научи да използва потенциала на собствените си граждани, а не да се опитва да ги приспособява към чужди модели. У нас има уникални мини-общества, които са развили невероятно устойчиви модели, нетипични за други региони. Те трябва да бъдат поощрявани и подпомагани, а не възпрепятствани и отричани.
Справедливост. Диалог. Солидарност. Умереност. Това са ценностите, около които се надявам да се обединим дотогава.
Тези проблеми наистина са задълбочени, но не са неразрешими. Аз лично постоянно се опитвам да допринасям за решаването им. Когато има вяра и желание за промяна, всичко може да бъде преодоляно с повече работа.Имаме ли наистина нерешим културологичен и демографски проблем?
Опасявам се, че сме класически случай на “прозореца на Оувъртън”. Но последно: ако цял живот твоята ключова дума е била “свобода”, каква е тя в момента?
Истина. Познайте истината и тя ще ви направи свободни!
Още на facebook.com/ивайло noisy цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
Ивайло Цветков, offnews.bg