Поддържащи роли в сериали като „Вероника Марс“, „Уолкър, тексаският рейнджър“ и „Синовете на анархията“ – така протича скромната актьорска кариера на Тейлър Шеридън, която той започва в средата на 90-те години на миналия век и безславно завършва през 2010-а. Именно тогава, когато е на 40 години – възраст, на която повечето хора са намерили професионалната си зона на комфорт и отказват да я напуснат – той решава да премине от подвизи пред камерата към изяви зад нея.
От днес по кината в цял свят тръгва „Сикарио 2: Солдадо“, продължение на едноименния сценарен дебют на Шеридън от 2015 г. Самият факт, че пенсионираният телевизионен актьор вече има в киносалоните продължение на свой предходен проект, говори достатъчно красноречиво за успеха в новата му професия и бързото му издигане в нея.
Именно „Сикарио“ през 2015 г. е филмът, с който Шеридън оповестява с гръм и трясък навлизането си в професията на сценаристите. Лентата е брутален, реалистичен до болка криминален трилър, който изобразява една страховита част от нашата действителност с художествено съвършенство.
Разбира се, Шеридън далеч не е единственият отговорен за това високо засвидетелствано ниво. Сценарият му е адаптиран от визионера Дени Вилньов, при това с помощта на оператора Роджър Дикинс, който спечели първия си „Оскар“ едва тази година с 14-тата си номинация за престижната награда.
Главната героиня, чийто набор от стабилни морални ценности формира зрителската гледна точка върху противоречивото сюжетно действие, се изиграва от Емили Блънт, а в поддържащи роли се изявяват Джош Бролин и Бенисио Дел Торо. Последният получава номинации за редица награди за превъплъщението си на екрана, изпълнено с овладян чар и ледена жажда за лично отмъщение.
Бидейки бивш актьор, Шеридън сам заявява, че е „алергичен“ към експозиционен диалог, какъвто често му се е налагало да чете в телевизионната си кариера. Той твърди, че търси „абсурдно прости“ истории, за да се фокусира изцяло върху личностите в тях.
В този смисъл „Сикарио“ е добър пример за стила му, който вече е разпознаваем за масовата аудитория. Лентата следва проста, праволинейна структура от пет части, която ангажира емоционално зрителското внимание с личностните сюжетни линии на героите в нея.
Но през личностни теми като загубата на невинността, която преживява идеалистичната героиня на Емили Блънт, безразличието и безпардонния хумор, с които персонажът на Джош Бролин възприема жестокостта в професията си, и студената решителност, с която образът на Бенисио Дел Торо преследва възмездието си, Шеридън неусетно, деликатно и безпроблемно преминава от личното към социалното, от проблемите на отделните хора към проблемите на цялото общество.
В „Сикарио“ сред засегнатите теми са бруталните практики на американските сили за сигурност и опониращите им наркокартели около северната граница на Мексико. В „На всяка цена“ Шеридън успява да обхване в също толкова прост и праволинеен сценарий още повече американски обществени проблеми, сред които трудният живот на малкия човек в полуизоставените градчета в южните щати и безпощадната икономическа експанзия на банките в тези райони.
В главните роли в лентата блестят Джеф Бриджис и Крис Пайн, а фантастичните панорамни кадри и съвършеният визуален ритъм във филма рамкира режисьорът Дейвид МакКензи. Но заслугата на Шеридън тук надхвърля тази на всички останали – сценаристът създава точно отражение на американската действителност и кинематографично въплъщение на духа на времето си, при това в достъпната опаковка на 102-минутен криминален неоуестърн.
„На всяка цена“ е номиниран за общо четири награди „Оскар“, едната от които е за Шеридън в категорията за оригинален сценарий, но не печели нито един приз, доказвайки за пореден път, че американската Академия обича филми, които отразяват националната идентичност на Щатите, но не и твърде точно, какъвто беше случаят и тази година с „Три билборда извън града“.
През миналата година Шеридън продължи да дълбае в раните на американското общество, този път фокусирайки се над индианското малцинство и неразрешените извършени престъпления срещу негови представители.
Филмът „Дивата река“ бе приет със също толкова положителни критически отзиви, колкото „Сикарио“ и „На всяка цена“, а този път Шеридън участва в реализацията на лентата и в капацитета на режисьор.
Тази година неуморният творец е отговорен за сценариите на „Сикарио 2: Солдадо“ и сериала „Йелоустоун“, а е ангажиран с написването и на драма за войник с посттравматично психично разстройство, която ще бъде режисирана от Джеймс Манголд.
Невъзможно е човек, който поддържа подобно работно темпо, да поддържа постоянно и нивото на качество, засвидетелствано досега от Тейлър Шеридън, но съдейки по написаните от него дотук сценарии, с удоволствие ще гледаме и провалите му, за да можем да се наслаждаваме и на успехите му. /vesti.bg