Предлагаме проектозаконът за хазарта да отиде в графата „грешки". Така
лобираме да няма пробойни в държавния бюджет
-В какво се изразява „неуместната и вредна намеса на държавата в
пазарните отношения", нарушаваща свободната стопанска инициатива, г-н
Иванов? Нали такава е официалната позиция на КРИБ към предложенията за
промени в Закона за хазарта от г-н Валери Симеонов.
-Имаме закон, който работи, и то доказано до този момент добре, и
изведнъж се прави опит с дописване да се променят отношенията
държава-контрол-оператори-общество.
В цял свят има поговорка, че в отбор, който играе добре, промени не се
правят
-В законите промени понякога се налагат.
-Когато е така внезапна и немотивирана, всяка промяна буди съмнения за
странични цели.
Още повече че в случая сме дали съвсем точни данни от Комисията за
контрол над хазарта, че миналата година постъпленията от данък са били
200 млн. лв. А преди да бъде приет законът, т.е. без данък, те са били
под 20 млн. Самите цифри, и то на финансовото министерство, говорят сами
за себе си.
-Смятате, че законът е перфектен?
-Не че има перфектен закон, но по-добре е да се съсредоточим върху
изпълнението му, а не на час по лъжичка да го променяме. И то без да
знаем този, който го е написал, какво иска. Той вероятно знае, но ние не.
Всеки закон трябва да има оценка на въздействието, но в този случай
нямаше. И когато ние поискахме такава, от вносителите на коляно беше
изготвена обосновка тип „комедия дел арте"
Депутат казал, че няма да има последствия и няма обосновка. А се оказа,
че има. Най-напред за държавата. След това и за други по веригата.
-В много други браншове също има лицензи, въвеждат се нови изисквания за
контролни уреди. Защо аргумент срещу промените да е евентуални нови
разходи, ако ще се повиши контролът?
-Контролът в момента е перфектен и това е мнение на Министерството на
финансите, което е заинтересовано в хазната да влизат пари.
Всяко билетче си има номерче и е възможно да се проследи,
както в селското стопанство телето може да бъде проследено от раждането
до кланицата. Същото е с лотарийното билетче - то се продава под
непрекъснат контрол - от отпечатването, та чак до унищожението му. Не
виждам какво повече трябва да се направи като контрол. Ако разбира се,
не се търси страничен ефект.
-Какъв страничен ефект подозирате?
- Например появата на нов лицензионен режим. Всеки такъв мирише на
корупция. Още повече че никъде в Европа, с която уж се сравняваме, няма
ограничение за това например къде да се продават лотарийни билети. Ако
за тези обекти се въведе лиценз, и павилионите за продажба на цветя ли
ще лицензираме? Това вече са рестрикции, а не лицензионен режим. Колкото
повече лицензи, толкова повече корупция. Предлага се в един напълно
работещ закон да се дописват силно ограничителни мерки.
-Авторите на предложенията се мотивират с това, че разпространението на
лотарийни билети и изплащането на печалби от игри в нелицензирани обекти
създава риск от измама и паралелно счетоводство.
-Цяла Европа, която считаме, че не е корумпирана, няма такива
ограничения. От финансовото министерство заявяват, че контролът е добър,
даже повече от добър. Появява се някой, който казва, че има такива
рискове, и иска да се въведат допълнителни тежести за бизнеса. По-точно
за различни бизнеси под шапката на нов лицензионен режим.
Но това ще постави в неравностойно положение много малки и средни
бизнеси. Защо? Нали вървим в обратната посока - към намаляване на тези
тежести.
-Кой още ще бъде засегнат по веригата, за която преди малко споменахте?
-Следващите засегнати ще са медиите, които получават реклама и се
издържат от това. Ние какво искаме – жълти таблоиди или нормално
финансирани медии?
Това също е недопустимо влияние на държавата върху пазарните отношения.
Виждате и реакциите, които се появиха веднага. Като групи -АБРО,
футболните клубове, БФС, ние като най-голямата работодателска
организация. Т.е. еманацията на стопанският интерес показа остро
негативно отношение.
-Авторите на поправките в закона смятат, че трябва да се забрани
рекламата на хазарт.
- Забраната на рекламата е държавна цензура. При пряката реклама си има
начини - червени точки, съответните надписи... Ефектът, който виждаме,
ще е излизане на цели осветлени сега сектори в черния.
-Не сте ли съгласен с техния аргумент, че пристрастеността към хазарта е
зависимост и рекламата я храни, а и развращава децата?
-Един зависим от хазарта е като наркоман -не можеш да ги отучиш. Какво
ще прави той - ще отиде навън, ще търси в интернет. А така все едно ще
кажем - няма да правим нищо в Банско, като искате да карате ски, идете в
Алпите. Нали искаме да имаме туризъм? Той предполага и хазартни
забавления. А ние какво ще направим - ще ударим и изсветления сектор, и
целия туризъм, за да отчетем, че сме лицензирали 3 или 4 хазартни обекта
повече.
-Появиха се мнения, че поправките са лобизъм, а защитниците на
статуквото, сред които се оказва и КРИБ, са популисти. Съгласен ли сте с
такава оценка?
-Неподготвени изказвания са това. Не може изведнъж, хей така от небето
да се внася проект за изменение на даден закон, да се излиза пред
медиите и да се бием в гърдите, че ни подкрепили други партии.
Ако погледнете, всичко дотук става в медийното пространство. Не може да
обсъждаме по телевизията, от села и паланки закони, това се прави в
парламента, където му е мястото. Т.е. очевидно се търси някакъв друг
ефект. А може би има и интереси! Черното тото е мафия, защо това да не е
интерес?
Защо да не допуснем натиск от страна на тези, които са загубили онези
легални 200 млн. лв., които влизат в бюджета. А не може ли да е натиск и
от страна на тези, които не са получили реклама? За да се стигне до това
упражнение на мускули върху нещо, което работи. Подобна беше историята с
ракиените казани. 1000 литра казан за домашно потребление! Големите
винопроизводители внасят 200 млн. лв. в бюджета и са с лиценз, малките
произвеждат също толкова, но никой не ги закача.
-Защо КРИБ приема толкова присърце този спор?
-Нашият проблем, който доведе и до намесата ни, освен защита на браншове
е, че винаги, когато във фиска има дупка, идва въпросът кой ще я
запълни. Тогава идва при нас държавата и казва, че ще вдигне данъците.
Затова ние като работодателска организация лобираме да няма пробойни в
държавния бюджет.
-Какво предлагате?
-Законът да продължи да си действа в сегашния вид. Идеята за нов закон
да отиде в графата „грешки". И още нещо - не е хубаво да разговаряме
през медии, както сме принудени сега. Ако бяха направили предложенията
си, а ние - възраженията си, където трябваше, може би щяха да ни разберат.
***
CV
-Завършил е МГИМО, Дипломатическата академия във Виена и курса за
чужденци в ЕНА, Париж
-Посланик на България към ЕС в Брюксел в периода 1993-1997 г.
-Бил е директор на БФБЛ, филиал на форума на бизнес лидерите на тринца
на Уелс (1998-2000)
-Вицепрезидент на Българския национален комитет на Международната
търговска камера -ICC (2007-2011)
-Изпълнителен директор на КРИБ и член на Европейския икономически и
социален комитет/24chasa.bg
София
Слънчево
22°C