Печели не от критиките към опонентите си, а от техните към него
Речта на президента Румен Радев, отбелязваща 1 година от мандата му, възбуди различни реакции у широката публика. Но в словото му нямаше нищо в сериозен разрез нито с онези търсени каузи и позициониране, с които той влезе в президентската кампания, нито с линията, която той следваше.
Президентът беше избран от близо 60% от избирателите заради качества като надпартийност, необвързана с обичайната политико-партийна кариера биография. По този начин косвено бе избран със заръката да бъде коректив на партиите и на онези институции, които са силно зависими от партийния си профил, както и на политиките, които се реализират по логиката на партийното битие.
Впрочем в първата година от мандата си Радев се опита да бъде последователен и да остане верен на получения мандат. И понеже той не е 100% политик, а и не знам дали иска да бъде такъв, по-скоро търси въплъщение на собствената си представа за това какъв трябва да бъде като държавник в съвременното българско общество.
Очевидно е, че Румен Радев търси линия на равна дистанцираност от партийните дрязги. Когато намери достатъчно основания, прибягва до инструментариум по конституция - отлагателно вето, иницииране на Консултативен съвет и т.н. През изминалата една година от мандата му Радев се възползваше от възможността за публично обръщение чрез медиите. Не прекаляваше обаче с тях, не беше непрекъснато на медийната сцена, каквито отклонения имаше при предишни президенти и тогава това не беше добре приемано от широката публика. Следваше линията “от държавника не се очаква да гастролира по медийни сцени” и това впрочем е сред разграничителните знаци между Радев и премиера Бойко Борисов.
Мнозина коментират острите думи на Радев към парламента, който той окачестви като атрофирал. Но ако Радев иска да бъде говорител на българските граждани, има право да постъпва така. Думите, с които нарича Народното събрание, са негов личен избор, но според последни социологически изследвания удовлетворени от работата му са единствено онези, дали гласа си за парламентарното мнозинство, а те далеч не са цялата част от публиката. Има трайно недоволство и отсъствие на респект към начина, по който работи парламентът. И е съвсем в реда на нещата държавен глава да забележи това. Дали ще наречеш парламента “атрофирал”, или “нотариат” заради стила и качеството на работата му и несъобразяването й с дневния ред на обществото, то е знак за очевиден проблем. Така е и в САЩ, и във Великобритания, и навсякъде. В този смисъл не виждам скандал в речта на президента. Нямам впечатление и че ще се бори за по-големи пълномощия и за президентска република.
Според мен сериозна оценка за това дали един президент е успешен, е краят на пълния му мандат. А на българските президенти често им се случва да се сменят парламентарни мнозинства, да имат две-три правителства и тогава да покажат принципни ли са, или рязко променят поведението си в зависимост от политическата конюнктура. Засега не виждам президентът Радев да следва политическа конюнктура. Това личи и от рейтинга му на доверие сред хората.
Онова, което му трябва оттук нататък, и не само ако ще се бори за втори мандат, а за да уплътни още повече представата за себе си, е да намери по-ясна лична кауза. Може би я носи някъде в себе си, но трябва да я изкара наяве, за да обясни логиката на ангажимента си с институцията, на която е олицетворение.
А към неговите опоненти ще кажа: Радев не печели от критиките към тях, а обратното - от техните критики към него. Автор: Живко Георгиев, социолог, 24chasa.bg