Водещите петима политици по степен на обществено доверие са Румен Радев, Йорданка Фандъкова, Бойко Борисов, Красимир Каракачанов и Корнелия Нинова
С 25% вот, ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции. Личният рейтинг на Б.Борисов се покачва с един пункт до 33%. БСП обаче успява да мобилизира привържениците си и през последните три месеца подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 19.3% до 21.2%.
Това показват резултатите от регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч NOVA ALPHA INDEX, което се осъществява съвместно с Нова телевизия. Проведено е в периода 7 – 15 декември 2017г. сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Регулярното тримесечно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч и Нова телевизия очертава следните по-важни тенденции в обществения живот и равносметката на българите за отминаващата 2017г.:
Десет години след присъединяването на България към ЕС и почти пет години след започналото възстановяване на европейските страни от икономическата и финансова криза, българите посрещат новата 2018 със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година, срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 96-та, и страховете са били двойно повече.
За първи път от 1998г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20 годишно прекъсване, положителните оценки за отминаващата година започват да доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% -по-лоша, 57% – същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда „малко“, трябва да припомним, че през почти целия този период негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.
В основата на оптимизма безспорно стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра, срещу едва 12% – по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска, или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.
Същевременно, успоредно с повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на „анклави“ като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са концентрирани значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление. Ако средно за страната, 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% -от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% – от по-добри закони и управление, то в столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези, настояващи за по-качествена среда (39%).
Може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона продължи и през следващата година, все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление.
Последните години, успоредно с демографските и технологични промени започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите, най-голям дял продължава да заема трудовата дейност (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно. С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2ч. 40 минути – време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща. Разговорите чрез социалните мрежи, заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време, след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум.
По традиция за Коледните и Новогодишни празници българите предпочитат семейните и роднински събирания пред индивидуалните пътувания. Тъй като емиграцията обхваща в по-голяма степен младите поколения, повече българи се връщат в страната за празниците, отколкото пътуват навън. Всеки шести ще пътува при роднини в страната или чужбина. Всеки четвърти ще посреща гости у дома. Около 4.5% са туристическите пътувания. От тях, 3% или 160 000 пътувания – в страната и 1.4% ,или около 80 000 – в чужбина.
Декемврийското проучване показва, че независимо от нарасналия икономически оптимизъм, не са наблюдават почти никакви промени в доверието към институциите, политическите лидери и партии. Степента на обществена критичност към тях е все така висока. През последните три месеца тя се фокусира най-силно върху парламента в резултат от агресивното партийно противопоставяне и първи знакови оставки. По-тесните партийни симпатизанти са лоялни към своите партии и лидери, но преобладаващата част от българите остават силно дистанцирани от политическия живот и представителство.
Президентът Р. Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура с 57% подкрепа, идваща от най-различни социални слоеве. Отрицателна оценка за работата му дават 13% от пълнолетните българи, предимно жители на големите градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.
Правителството и премиерът запазват подкрепата си от септември: 21% одобрение за дейността на кабинета срещу 31% неодобрение; 33% одобрение за Б. Борисов срещу 36% неодобрение.
За 2017г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са: Румен Радев (57%) , Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%).
Източник: Алфа Рисърч
Активността на отделни министри в есенния политически сезон се отразява пряко на техния индекс на доверие (съотношението между позитивни и негативни оценки за дейността им). Като най-успешен министър отново се откроява вицепремиерът Т. Дончев (с растящ личен индекс от 4 на 17.8). Втората си позиция запазва министърът на отбраната Кр. Каракачанов (индекс 10.3). В резултат от повишената външно политическа активност на правителството и фокусирането на общественото внимание върху предстоящото Европредседателство, в челната тройка се завръща Л. Павлова (индекс от 10.1),а външният министър Е. Захариева бележи ръст от 4.4 пункта и заема през декември пето място по индекс на доверие. Благоприятните бюджетни финансови рамки водят до съществено подобрение и в позициите на финансовия министър Вл. Горанов.
Парламентът е институцията, която събира най-силната обществената критика за последните три месеца. След известен кредит, даден на 44-то НС, одобрението за дейността му отново поема надолу – от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, достигайки най-високи равнища сред симпатизантите на БСП и извънпарламентарната опозиция.
Устойчиво ниско продължава да бъде доверието в правораздавателните институции. Положителните оценки за дейността на главния прокурор са 10% срещу 48% отрицателни, а за съда – 10% положителни срещу 51% отрицателни. Позитивна тенденция е налице в мнението за работата на полицията – одобрението нараства от 22% през септември до 27% през декември, срещу 30% неодобрение.
С 25% вот, ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции. Личният рейтинг на Б.Борисов се покачва с един пункт до 33%. БСП обаче успява да мобилизира привържениците си и през последните три месеца подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 19.3% до 21.2%. След предконгресните партийни битки, К. Нинова възстановява позиции и е с най-съществен персонален ръст измежду партийните лидери: доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%.
Противоречивото отношение към лидерите на Обединените патриоти се отразява повече на персоналното доверие към тях, отколкото на електоралната подкрепа за коалицията. Тя остава в рамките на 5.6%. Кр. Каракачанов (29.9%) продължава да бъде вторият най-одобряван партиен лидер след Б.Борисов. В. Симеонов обаче губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а В. Сидеров остава сред най-слабо одобряваните партийни лидери – 4.7%.
ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%, а М. Карадайъ – 7.9%. След съществения спад в подкрепата за Воля през есента, привържениците й остават в рамките на 2.1%, а на В. Марешки – 11.8%.
Усилията на извънпарламентарната десница за евентуално обединение и принципите, върху които ще се гради, все още не са достигнали до по-широк кръг избиратели. Така, въпреки наличието на не малък потенциал от бивши десни избиратели, нито една от партиите в този спектър не успява към момента да отбележи значителен ръст (Реформаторски блок – 2%; Да, България 1.9%; Нова република – 0.6%). Едва реалният формат на обединението между тях, ако то възникне достатъчно рано, би могъл да покаже, дали на Евроизборите през 2019г. ще успеят да се разчита на синергиен ефект./vevesti.bg