Новите битки ще се разгарят за светите места на Храмовия хълм
“Йерусалим е родина на едничкия Бог, столица на два народа, светилище на три религии и е единственият град, който съществува както на небето, така и на земята.”
Така съвременният историк Симон Себаг Монтефиоре описва това свято място, за което от векове се водят кървави битки, яростни диспути и безплодни дипломатически пазарлъци.
Арабите го наричат Ал Кудс, израилтяните - Йерушалайм, но още от древността името му отеква в сърцата на християни, евреи и мюсюлмани и привлича поклонници, чийто живот завинаги е белязан от посещението на Божи гроб.
Това е един от най-старите градове в света. Той е покоряван, разрушаван, издиган отново и отново. Всеки пласт от неговата земя крие различен етап от миналото на света, разказва Би Би Си.
Йерусалим е пълен с истории за разделение и конфликти между хората от различни религии, но това, което ги обединява, е благоговението към този град светиня.
В неговото сърце е Старият град – лабиринт от тесни улички и старинна архитектура, която определя облика на четирите му квартала – еврейски, мюсюлмански, християнски и арменски. Мястото е оградено с каменен зид и
пази безценни
за трите религии
светини
Впрочем християнските квартали са два - арменците също са християни.
В християнската махала е черквата на Божия гроб – символ на разпъването, смъртта и възкресението на Исус Христос. Тя се управлява от представители на различни християнски деноминации, сред които гръцката православна патриаршия, францисканци католици, арменски попове, етиопски и египетски християни, сирийски православни монаси. Богомолци от цял свят се покланят там пред празния Христов гроб, искат прошка и просят милост.
Мюсюлманите от арабския квартал – най-големия, се молят в светилището Купола на скалата и
джамията “Ал Акса”
– третото най-свято
място за исляма
Те вярват, че от камък на този хълм Мохамед е “отскочил” с коня си и се е възнесъл на небето. През Рамадана всеки петък стотици хиляди мюсюлмански богомолци се кланят там.
Това култово възвишение арабите наричат Харам ал Шариф, а евреите - Храмовия хълм или Благородното светилище. Според юдеите земята, върху която е изграден Куполът на скалата, не е арабска, а древна еврейска собственост. Там преди 3000 години Соломон издигнал храм, в чиято светая светих
се пазел Кивотът
със скрижалите
- Божите заповеди. Имало и камък, от който бил създаден целият свят. На това място Аврам се готвел да принесе в жертва сина си Исак.
В подножието на Купола на скалата е и еврейската светиня Западната стена, или Стената на плача – част от храмовия зид и мястото за молитви на евреите.
Заради тясно преплетените религии, култура и история статутът на Йерусалим е един от основните проблеми в близкоизточния конфликт. Когато през 1948 г. се обявява държавата Израел, евреите установяват парламента си в западната част на града.
ООН гласува
за разделяне
на Палестина
на базата на Балфурската декларация, с която Великобритания подкрепя еврейското заселване на палестинска територия. След първата арабско-израелска война и израелската победа през 1949 г. евреите окупират 78 процента от територията на района и завземат Западен Йерусалим. 22% между Газа и Западния бряг, както и Източен Йерусалим са причислени към Йордания.
В Шестдневната война през 1967 г. израелците почти изцяло завладяват населените с палестинци източни квартали, а
през 1980 г.
ги обединяват
с еврейската
западна част
и обявяват Йерусалим за своя неделима столица.
Оттогава споровете за града се изострят. Заселването пали искрата на палестинския гняв и бунтовете срещу израелската окупация – интифадите. Палестинците изявяват претенции за Източен Йерусалим като столица.
Борбите за светите места в Стария град се водят решително и непоколебимо и от двете страни. А триумфът на едните винаги е поражение за другите, коментира “Дойче веле”.
Това ясно пролича през септември 2000 г., когато появата на тогавашния израелски премиер Ариел Шарон на Храмовия хълм отприщи втората интифада, продължила четири години.
Повечето държави, включително Великобритания, Франция, Русия, Германия, не признават Йерусалим за столица на Израел и държат посолствата си в Тел Авив. Стратегията е въпросът за града да бъде част от цялостното уреждане на конфликта, а неговият статут да бъде определен на по-късен етап от мирните преговори със съгласието на враждуващите страни. Затова решението на Доналд Тръмп да вземе страната на Израел по всеобщо мнение подронва шансовете за мирна сделка, а САЩ губят престиж като “безпристрастен арбитър”.
Сега под въпрос
се поставя трудно
извоюваният мир
между израелци и палестинци. И не се знае как ще реагира Арабският свят. Протестите в края на юли, когато след смъртоносното нападение срещу двама полицаи Израел ограничи достъпа до Храмовия хълм, дават само бегла представа за онова, което може да се случи, коментира “Дойче веле”.
Кварталите в Източен Йерусалим, разположени извън историческия център, за повечето израелци нямат особено значение - те и бездруго не ходят в тях. Според шефа на бюрото в Йерусалим на фондация “Конрад Аденауер” Александър Бракел бурето с барут е заровено другаде - около проблема за бъдещия статут на Храмовия хълм и Стената на плача. /24chasa.bg