България и Естония приблизително по едно и също време вземат решения да създадат електронните си правителства. През 2001 г. балтийската страна започва да го изгражда, година по-късно България взема решение за това. Още същата година в Талин е представена електронна лична карта. Шестнайсет години по-късно българското правителство започна всичко отначало.
Отделните етапи от стъпките на двете държави във въвеждането на електронното управление е събрала едно място Българската стопанска камара, която от известно време поддържа рубриката "Стига вече".
В публикацията се отбелязва, че до края на 2016 г. България е похарчила без да въведе електронно правителство около 2 млрд. лв. (средно по около 150 млн. лв. годишно национално и европейско финансиране).
Колко време и усилия яде липсата на е-кабинет
Изреждайки подробно елементите на електронното управление в Естония, организацията синтезира ситуацията в България. Тя показва, че администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония, а 23 дни са нужни за започване на бизнес в България.
За включване към електроразпределителната мрежа в България са нужни 262 дни – 3 пъти повече, отколкото в Естония. За получаването на оперативен лиценз отиват 41 дни или 2.5 пъти повече от Естония.
16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2.4 пъти повече, отколкото в Естония, а процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония.
В допълнение на тази картина половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет, а за издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца.
Какво все пак е налично
От камарата събират данни за това колко електронна е българската администрация. Според публикуваната информация тя предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са "първични" и едва 13% са "комплексни". В това време едва една-пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги, а само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги.
Всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител, а броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите. Около 3% от административните структури не приемат електронно подписани документи.
Цитираните данни сочат още, че 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и Националната агенция за професионално обучение.
В това време 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония), 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония) и едва 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония).
Къде стигна Естония
В това време почти цялото население на Естония декларира доходите си през интернет, почти всички банкови сделки се извършват електронно, това се отнася и за повечето нотариални услуги.
В резултат Естония изпреварва България по брутен национален доход на глава от населението, по износ на информационни услуги и износ на високотехнологични продукти, по раждаемост, заетост и т. н., заключават от камарата.
Като добра новина се отбелязва, че държавната агенция "Електронно управление" пусна на 29 ноември системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ, отбелязват от камарата.
Въпреки удобството на множеството електронни услуги, до които имат достъп гражданите и фирмите в Естония, правителството има политика и по насърчаване на ползването им, която включва и финансови стимули, се посочва в публикацията. Дава се пример с цената на билетите за градски транспорт, които са с 30% по-евтини, ако са електронни.
БСК посочва, че в събраните от нея данни са от Световната банка, Евростат и Годишните доклади за състоянието на държавната администрация в периода 1010-2016 г./dnevnik.bg