В момента бизнесът между България и Македония е за 600 млн. на година. Защо да не стане 1 млрд.
След като подписахме договора, сега е време да построим пътни и газови връзки между двете държави
Самуил е казал, че е син на Господ, когато го питали какъв е
Общата история ни свързва, но трябва да създадем и други връзки
- Г-н Заев, защо точно на Бойко Борисов се обадихте в нощта на размириците в парламента в Скопие?
- Нали за това са приятелите, да ги потърсиш, когато ти трябва поддръжка, да споделиш хубавите си мигове с тях и когато имаш нужда. Онази вечер разговарях с много държавници, които са ми приятели, с много дипломати, загрижени какво се случва в Македония. И един от тях беше моят приятел премиерът Борисов. Той в едно свое изказване година по-рано подчерта, че сме приятели, като каза, че в Македония “председателят на Социалдемократическата партия ми е приятел”. Ние показваме, че
не е задължително човек
за човека да е вълк, дори
когато става дума за
политици
Това наше приятелство стана и крайъгълен камък, и пример за развитието на отношенията между двете държави и поставянето на специален акцент върху страните от Западните Балкани. Тези специални отношения не са само като еднократно проявление, като нещо просто споменато, а много пъти вече са подчертавани, и нашите съвместни стъпки вече многократно са приветствани от страна на лидерите на страните от ЕС.
- Защо се решихте да подпишете договора с България, СДСМ през годините беше най-яростният му противник?
- Ако започнем да анализираме миналото и кои са били причините за различните мнения, е много вероятно да попаднем отново в стария балкански капан да се сочим с пръст и да се обвиняваме един друг. А единственият важен въпрос е защо отношенията между България и Македония не бяха добри като в момента много по-рано. Времената се менят, а историята ни учи, че истинско добро развитие имат само тези държави, които успяват да използват шансовете за създаване на съюзи. Стига вече с делбите и политиките, които ни повличат към миналото. Времето, в което гледахме на съседите си лошо, завити със знамето, стиснали зъби и твърдейки, че от това се нуждае татковината, свърши. Имаме исторически шанс да покажем, че истинското родолюбие е да направиш гражданите на страната си щастливи, да им донесеш напредък, да им отвориш вратите към бъдещето и свободния свят, а не да ги убеждаваш, че трябва да са щастливи в сиромашията и изолацията си.
- Какви са отстъпките, които направи Македония, и какво точно очаквате от България в замяна?
- Отстъпка е прекалено силна дума. Бих казал, че направихме крачки един към друг, които трябваше да бъдат направени преди много години. От държава, която е скарана с всичките си 5 съседни страни, Македония вече е приятел на всички в региона. А с България сме не само приятели, но и съюзници. С Албания и Косово работим прекрасно. Така е и със Сърбия, всеки ден напредваме все повече един към друг.
Градим приятелство и
доверие и с Гърция
Там имаме един политически проблем, който трябва да бъде решен. Това сътрудничество означава и сериозни инвестиции в инфраструктурата и икономиката. По-добрата инфраструктура в Македония означава по-бърза и по-сигурна комуникация за икономиките на всички на Западните Балкани. Вярвам, сте наясно, че това води и до развитие на търговията, до по-голямо интегриране със световния пазар и като следствие - увеличаване на брутния продукт на всяка държава. Тук е и развитието на туризма, който е един важен отрасъл за България. Именно този баланс търсим с трезв разум, с отговорност и поглед напред и най-вече с подписването на договора. Това е истинското лице на съвременния патриотизъм. Сътрудничеството, подпечатано в договора за добросъседство и приятелство, ще помогне за развитието на пътната и газовата инфраструктура между двете държави, ще увеличи оборота на стоки, услуги и капитали и ще осигури гранични и митнически улеснения за гражданите на България и Македония. В момента стокооборотът между двете държави е около 500-600 млн. евро, защо да не стане 1 млрд. евро?
Ще дадем силен импулс за изграждането на коридор №8. На срещата в Триест Македония получи грант от 70 млн. евро за изграждането му.
- Споменахте като пример, че българските войски от Втората световна война няма да бъдат наричани в учебниците по история “български фашистки окупатори”, а само “фашистки окупатори”. Всъщност кога ще започне пренаписването на учебниците и какви са очакванията на Македония към българските учебници?
- Не е хубаво да бъде слаган
черен печат върху цял народ
заради политическото ръководство в конкретен исторически момент от развитието на една държава. Формулировката “български фашистки окупатор” поставя всички граждани на Република България под този знаменател, това е обида, която може да бъде ползвана като ябълка на раздора в дълго чаканите добри отношения между нашите държави и нашите два приятелски народа. Историците трябва да дадат своя принос за изчистване на тези спорни тези и това ще има съществен принос за развитие в бъдещето. И като казвам развитие, имам предвид цялостно икономическо, социално, културно развитие, защото ние като две съседни държави имаме изключително много неща, които ни свързват. Ако погледнем добрите примери от помирението между западноевропейските държави, ще видим, че грешките от миналото трябва да бъдат точно установени и изречени. И това е работата на историците, но без в същото време да се слага етикет на цели народи, които днес са добри приятели и съюзници. Всички останали предизвикателства на днешното време остават за нас, политиците, които трябва да се научим да градим кариерите си, да печелим точки от решаването на проблемите, а не от създаването им.
- На паметника на Самуил в София пише цар на българите, в Скопие - цар на македонците. Как ще бъдат решени тези проблеми? Няма ли отново да се стигне до разпри при изясняването на историята?
- С договора за приятелство определихме вече, че съществуват периоди на обща история, която свързва двете държави. Историята обаче не е достатъчна. За да са достатъчни връзките между два народа и две държави, трябва да помислим какви още връзки трябва да създадем. Нужен ни е истински разговор за създаването на по-добра инфраструктурна обвързаност, за улесняване на движението на гражданите на двете страни, за по-добър и по-достоен живот в двете държави, за движението на стоки, за по-добро митническо сътрудничество. Съвместна е и нуждата от развитието на туризма, за подобряване на културния обмен, за по-добри икономически връзки.
Заедно се нуждаем и от напредък в евро-атлантическата интеграция, в изграждането на нов имидж за Балканите пред света и за представяне на нашия общ потенциал на световния пазар. А колкото до цар Самуил, когато го питали каква е неговата националност, той отговорил, че се смята за син на Господ.
- Може ли да очакваме Македония да се измъкне от своята “антиквизация” и да започне да се европеизира?
- Така наречената антиквизация, чиято опаковка е
проектът “Скопие 2014”,
беше една насилствена
пропаганда
от страна на предишното правителство на Македония, това е един проект, който пръсна парите на гражданите и създаде само разделение. Мисля, че и заради това при последните два избора в Македония гражданите потвърдиха истинското си желание - европеизация на страната. Европеизацията на моята страна започна официално от идването на власт на новото правителство в средата на тази година, а след срещата в Триест през август стана по-интензивна. Започнахме европеизирането на Македония с подаването на ръка към съседите, с реформа на законодателството, съда, дипломацията и всъщност на цялото македонско общество, за да постигнем цивилизационните стандарти на държавите от ЕС. Така че отговорът на вашия въпрос е: Македония може, Македония иска и Македония вече се европеизира.
- Какви са конкретните ви очаквания за напредък в европейската интеграция по време на българското председателство?
- България е членка на НАТО и ЕС и в нейно лице Македония има опитен и сериозен ментор по пътя си към евро-атлантическа интеграция. Очакванията ни са да се ускори изпълнението на договореностите от Триест, както и на договора за добросъседство с България, както по отношение на регионалното икономическо сътрудничество, така и в областта на европейската и евро-атлантическата интеграция на Македония, интензивно сътрудничество между икономиките на двете държави, развитие на туризма, който е значим бранш и за двете държави. В договора между България и Македония се посочва развитието на всякакво сътрудничество между двете държави, конкретно сътрудничество в рамките на ООН, ОССЕ, Съвета на Европа, но и в европейската и евро-атлантическата интеграция. Също така се предвижда и развитие на сътрудничеството с държавите от Югоизточна Европа, усилване на мира и стабилността в региона и реализацията на регионални проекти като част от създаването на единна Европа. Целта ни е гражданите на двете страни възможно най-скоро да усетят придобивките и ползите от този договор, а другите ни съседи да се уверят, че на нас може да се разчита като стратегически партньор, който подхожда конструктивно към изграждането на партньорски отношения.
- А кога очаквате да се европеизират македонските политически партии и да излязат от руското влияние и финансиране?
- Мнозинството от македонските граждани, над 70, а в някои проучвания и до 80%, поддържат присъединяването на страната към ЕС и НАТО. Това са нашите стратегически цели и всички големи партии, всички парламентарни сили явно и официално декларират присъединяването на Македония към ЕС и НАТО като свои приоритети. ЕС и НАТО, от своя страна, разпознаха желанието на гражданите на Македония, което беше изразено на последните два избора. Самите хора припознаха историческия шанс за европейско бъдеще на страната и така едното води до другото. Ако някоя партия има незаконни приходи и начини на финансиране, тя ще се изправи срещу законите на държавата и ще трябва да си понесе отговорността. По принцип ситуацията е много проста. Или уважаваш гласа на народа, който е за присъединяване към ЕС и НАТО, или оставаш сам, без поддръжка от собствените си граждани и
ще се въртиш на едно
място като стара плоча,
която е изгубила ясния си звук в двубоя с бъдещето.
- Как оценявате опасността Никола Груевски и неговата партия да атакуват отново властта предсрочно, подпомогнати от външна сила?
- Мисля, че е крайно време г-н Никола Груевски и неговата партия да осъзнаят реалността и единственото, което да “атакуват”, да е целта да реформират партията си в духа на европейските ценности и демократичните принципи. Колкото по-скоро разберат това, толкова по-бързо ще стъпят на краката си и ще бъдат опозиция, от каквато Македония има нужда. Силната опозиция води до силно общество, което се изгражда чрез сериозни дебати. Това е допълнителна отговорност за всички опозиционни партии в Македония, не само за партията на Груевски. На Македония не са ѝ нужни предсрочни избори, много по-добре е да завършим започнатите реформи в правосъдието, службите за сигурност, медиите. Трябва да се фокусираме върху работата, да усвояваме по-добре европейските фондове, да получим дата за присъединяване, да влезем в НАТО.
Стига вече, нямаме
нужда Македония още
да стои на едно място
- Какво е влиянието на Русия в Македония? А на Сърбия?
- Правителството ни има политика без предразсъдъци към всички държави и винаги сме готови на диалог, без разлика дали става въпрос за съседни държави, или не. Целта ни е да създаваме все повече приятели сред държавите в ЕС и НАТО, но и да поддържаме и подобряваме отношенията си със страните, които не са членки на тези два съюза, с които имаме традиционно приятелски отношения. Знаете, че нашето предишно правителство успя за изминалото десетилетие да ни постави в изолация и бяхме лишени от перспективите в развитието на приятелски отношения. По отношение на Руската федерация нашето мнение е ясно и недвусмислено - мястото на Македония е в НАТО и ЕС, нашите граждани искат това. Този наш европейски път е ясно изказан и официална Москва го знае, но в същото време
постоянно работим и за
засилване на отношенията
с Русия
Искаме отношения, които да са базирани на взаимно приятелство и икономически връзки.
- Какви са приемливите за вас варианти за името, които могат да бъдат обсъдени с Гърция?
- Мисля, че в последните месеци с Гърция изграждаме приятелство и доверие. С Бойко Борисов доказахме, че лидерите могат да постигат решения, които са добри за гражданите. В отношенията с Гърция допълнително ни улеснява и медиаторът Нимиц от страна на ООН. Диалогът с Гърция и изграждането на доверие е едно от най-големите предизвикателства в този момент. Мисля, че това ще е и тест колко сме пораснали и съзрели в годините на изолация и дали сме се научили да ценим просперитета и бъдещето. Като правителство сме си поставили за цел да приключим спора с Гърция. За мен е важно и ми вдъхва надежда, че отново започнахме да разговаряме интензивно и изграждаме доверие помежду си. Продължаваме и с политиката си на отношения със съседите без предразсъдъци и винаги готови на диалог. А взаимното доверие ще създаде и минималните условия, за да се разговаря открито за толкова съществен проблем като този, който Гърция има с името на Македония. Убеден съм, че за всичко има решение. Много от решенията зависят от нас, но зависят и от Гърция. От Гърция зависи и дали ще ни бъде открит пътят към присъединяване в ЕС и НАТО. В името на това искрено търся помощта на гражданите на Гърция, на правителството, парламента, опозицията, така че Македония да направи стъпката, която чакаме от 2005 г. по отношение на ЕС и от 2008 г. за НАТО. За Македония няма алтернатива освен пълноправно членство в ЕС и НАТО. /24chasa.bg