Има сигнали за "нагряване" на икономиката

Има сигнали за "нагряване" на икономиката, приключи спадът на лихвите по депозити, а кредитирането не зависи в толкова голяма степен от нивата на лихвите, колкото от състоянието на икономиката. Това каза Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на ОББ/Сибанк, по време на среща на представители на асоциацията с журналисти.

Доходите растат по-бързо от БВП

Наблюдава се благоприятен принос по линия на пазара на труда и добър растеж на заетостта. Това от своя страна води до повишаване на темпа на растеж на работните заплати, но доходите растат несъразмерно с темпа на БВП, което е сигнал за "нагряване" на икономиката, посочи Андронов. Годишният ръст на средната брутна заплата към края на третото тримесечие на 2017 г. е 10.2%, докато растежът на БВП през третото тримесечие е 3.9%.

Тенденцията за ръст на заплатите е положителна частично, докато подпомага догонването на доходите в ЕС, но това не е устойчиво в дългосрочен план, ако не е подкрепено с такъв растеж на производителността, обясни още Петър Андронов.

Понижението на лихвите достигна предела си

От банковата асоциация посочиха още, че спадът на лихвите по депозити е приключил, като понижението е достигнало своя предел. Забавя се и растежът на спестяванията – до 5.9% към края на септември тази година спрямо 6.6% през 2016 г., но ниските лихвени проценти не са предпоставка за намаляване на спестяванията в банковата система, казаха още банкерите. Общият обем на спестяванията е 70.9 млрд. лв., като тези на домакинствата са 46.41 млрд. лв.

От лятото на 2016 г. непрекъснато продължава да се повишава и кредитирането, като към септември тази година то е нараснало с 3.6% на годишна база, изключвайки ефекта от ръста на правителствената програма за саниране ( с него повишението е 4.1%). Прогнозите за кредитния ръст при домакинствата е за 3.4% за 2018 г. и 5.1% за 2019 г.

При кредитирането за фирми ръстът на заемите изпреварва този на БВП, като прогнозата за 2018 г. и 2019 г. е за увеличение от 4% и 5.5%.

Петър Андронов каза още, че развитието на икономиката влияе в по-голяма степен върху кредитирането, а не толкова лихвените нива. За сравнение посочи, че преди световната финансова криза лихвите по кредити са били на нива около 8-9%, а темпът на растеж е бил по-висок от сегашния, докато сега лихвите са средно около 3-4%.

Банкерите отново предупредиха, че лихвите по кредити в даден момент ще започнат да се покачват, тъй като както икономиката, така и лихвите се движат в цикъл. До една-две години ще започне процес на покачване на лихвените нива и по кредити, и по депозити, посочи Андронов. За пример даде лихвената политика на централните банки в САЩ и Великобритания - американската продължи с повишенията, а британската ги покачи за пръв път от десет години. Това в един момент ще направи и Европейската централна банка и то ще се отрази и на пазара в България. / capital.bg