„Бюджет 2018 е добър и ще даде възможност за нормалното функциониране на всички държавни органи и институции.“ Това каза на брифинг министърът на финансите Владислав Горанов.
„Очаквано, след задълбочени дебати и дискусии, правителството днес одобри законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. и 3-годишната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. На заседанието бяха приети и законопроектите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване за следващата година. Добрата фаза на икономическия цикъл и успокояването в икономическите субекти дават възможност да отчетем един доста сериозен за следкризисни нива растеж“, коментира Горанов.
По думите му стратегията на правителството за поетапно намаляване на дефицита и за изпълнение на основните приоритети от правителствената програма са намерили място във финансовата рамка за следващата година. „И по моя оценка съм пристрастен, тъй като съм част от екипа, който е съставял бюджета, той е добър бюджет. Чрез него ще имаме възможност да изпълним основните политически приоритети на правителството в образованието, в сферата на сигурността, социалната и физическата инфраструктура и можем да осигурим нормално функциониране на всички държавни органи и институции“, допълни той.
Според него темповете на нарастване на доходите в бюджетната сфера не могат да следват същите, които се случват в реалния сектор. „Това не е задължително лоша новина, всеки случай по-доброто развитие на икономиката дава възможност и заплащането в бюджетния сектор да следва темпове на растеж – нещо, което не сме могли да си позволим в годините след финансовата криза от 2008-2009 г.“, каза още Владислав Горанов.
„Ще дойде време вероятно през годините, когато ще растат заплатите с по-голям темп и в останалите сектори, но преди да изхарчим тези пари, трябва да ги произведем“, подчерта финансовият министър „Чуват се много гласове, че темпът на консолидация не е съобразен с икономическия цикъл т.е. че при 3,9-4% ръст на икономиката да се планира бюджет с дефицит не е най-разумното нещо. Има аргументи и в тази посока. В този смисъл над 730 млн. лв. повече разходи за персонал е стъпка, която по моите разбирания е значителна. Дали може още, със сигурност хората, особено заетите в бюджетната сфера, имат желание винаги да получават повече“, заяви Горанов.
Той уточни, че в случая това не са средства на финансовия министър, а на българския данъкоплатец и трябва много внимателно да търсят баланс между необходимостта във всички сектори, защото пенсиите растат с половин милиард. „Някакви проценти ще си каже някой, но това е половин милиард от парите на българския данъкоплатец. Извели сме приоритети, когато съставяхме това правителство и ги следваме стриктно. Претенции за повече винаги ще има и аз винаги съм знаел, че да се прави бюджет в период на икономически растеж, може би е по-трудно, отколкото да се прави в период, в който трябва да се ограничават разходите“, допълни Горанов.
Според него тогава всеки знае, че трябва да търпят определени рестрикции и напрежението в обществото е по-ниско. „За мен фискалната рамка за следващата година е оптимална и най-бързо нарастват заплати там, където сме идентифицирали най-големите проблеми – в средното образование“, каза още министърът на финансите.
„Предстоят задълбочени, надявам се смислени, дебати в българския парламент. Имам уверението на нашите коалиционни партньори, с които заедно съставихме правителството, че те са удовлетворени от рамката и бюджетът ще бъде подкрепен в парламента“, коментира Горанов. Той добави, че само народните представители могат да решат какъв ще е окончателният вариант на финансовата рамка за следващата година, но неговите очаквания са, че не би трябвало да има изненади при гласуването и обсъждането на бюджета.
„Субсидиите на партиите са определени със Закона за политическите партии. Не съм сигурен, че ако се намали, демокрацията ще укрепне. Напротив, има аргументи за обратното, но това е моето лично мнение. Този въпрос трябва да го зададете към политическите лидери на партиите в българския парламент, защото Законът за бюджета отчита и се планира на база на действащото законодателство“, коментира Горанов. По думите му не съществува пречка, ако се приеме за целесъобразно политическите партии да не бъдат финансирани от данъкоплатците, а да търсят друг източник и ресурс, това да бъде решено и средствата, предвидени в централния бюджет за следващата година за финансиране на партиите да останат в резерв и да се икономисат.
„Пак казвам, не може да се гледа едностранчиво на механизма, възприет за финансиране на партиите, тъй като природата не търпи вакуум. В момента, в който финансирането на политическите партии престане да се осъществява по начина, по който е предвидено в закона, е много възможно те да започнат да се финансират по алтернативни методи и зависимостта им от задкулисието нараства“, каза още Владислав Горанов.
informo.bg