Лекарят, извършил най-уникалната хирургична намеса у нас - възстановил с екипа си лице с принтиран имплант, е завършил и медицина, и стоматология.
Доц. д-р Николай Янев е лицево-челюстен хирург в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия – София, и в Royal Derby Hospital, Великобритания, консултант към МБАЛ “Европа” – София.
Завършил е с отличие и медицина, и стоматология. Има призната в България и Великобритания специалност по лицево-челюстна хирургия. Защитил е докторат по медицина, доцент е към МУ – Плевен.
Специализирал е във водещи в световен мащаб клинични центрове.
Има широк клиничен опит в онкологичните заболявания на главата и шията, лечението на вродените и придобитите деформации на лицето, устната кухина и шията, травмите на лицето и шията, заболяванията на долночелюстните стави и в областта на зъбно-челюстната хирургия.
Активно ангажиран е с православна духовна дейност, сътрудник на Пловдивската митрополия и иподякон на Пловдивския митрополит Николай.
- Доц. Янев, медицината е едновременно наука и изкуство. В рода ви присъстват и двете линии, какъв е балансът?
- Няма друг лекар във фамилията освен майка ми. Сега тя ме подкрепя и е щастлива от избора ми, но когато завършвах гимназия, нито веднъж не настоя да поема по нейния път. По-скоро баща ми, който е инженер и свидетел на лошите перспективи пред техническите професии в ранния преход, казваше, че може би е по-добре да се насоча към медицина или стоматология. Но изборът си беше мой.
Родът ни идва от Беломорска Тракия. По време на преселническата вълна се установява в Русе, или парите са стигнали дотам, и с много труд и усилия семейството успява да изучи децата си. Артистичната жилка идва по линия на
дядо ми Илия,
директор на
театъра в Русе.
В много трудното време на 50-те години поставя пиеса срещу колективизацията и буквално е изхвърлен от театъра, независимо че е бил много уважаван в града. След преживения стрес, въпреки че никога не е пушил и не е имал рискови фактори, се разболява от рак на белия дроб и в млада възраст – майка ми е била на 8 г., си отива. Баба ми Мария продължава да работи в театъра и с помощта на прабаба ми Ангелина успява да отгледа двете си деца. Братът на майка ми - Младен Киселов, е известният в артистичните среди.
- В представите на хората ракът винаги се свързва със стреса, как гледате вие на това?
- Съвсем не съм сигурен, че генезата на рака е разгадана на сегашния етап. Ракът е много особено заболяване, което не само променя из основи живота, но и възниква при особени обстоятелства и в началото е безсимптомен. Медицината знае, че
всеки човек във
всеки момент
има клетки с
дефектна ДНК,
но организмът ги унищожава. До момента, в който имунната система загуби тази способност. Точният механизъм не ни е известен, знаем повече как се развиват раковите заболявания и с кои лечебни методи може да се помогне при тях.
Заболяването променя драстично живота на човека и неговите близки и дори когато не може да се помогне в желаната степен, чистата съпричастност и грижите в специализирани заведения, които в България са изключителна рядкост, са основни признаци на човеколюбие. За съжаление, все по-рядко срещащи се. Операцията и адекватното химио- и лъчелечение са единствените, които помагат от физиологична гледна точка, но човекът с онкологично заболяване има не по-малка нужда от съпричастност, от емоционална подкрепа, вдъхване на спокойствие и доверие. Това засилва вътрешните сили, обединява възможностите на тялото и на душата в битката с рака, вярата в оздравителния процес.
- Вярата?
- Вярата е изключително важен фактор за оздравяването. За съжаление, при хората, които губят вярата, че може да се излекуват, наблюдаваме лош ход. И обратното, когато има пълно доверие в лекуващите лекари и вяра в оздравяването, по-често виждаме положителни резултати. Това е мечтата не само на болния човек, желанието да помогне е водеща цел и на лекаря.
- Защо първо завършвате стоматология, а след това и медицина?
- Съвсем целенасочено след гимназията кандидатствах стоматология, може би с желанието да последвам пътя на майка ми. По времето, в което следвах, в началните курсове се учеше много повече медицина и тя ми беше изключително интересна, особено ме впечатляваха хирургичните дисциплини. Затова след завършването се насочих към лицево-челюстната хирургия, която можеше да се специализира със стоматологично образование. С хармонизирането на законодателството редът се промени и аз
прекъснах
специализацията,
за да завърша
и медицина,
с убеждението, че правилният път за лицево-челюстния хирург е да има задълбочени познания и в двете области. Това ми помогна да осъществя по-късно и международните си специализации.
- Колко се удължи следването ви?
- Над 10 г. за основното образование по двете магистърски специалности и още 5 г. за профилиращо. Лицево-челюстната хирургия е известна с най-продължителното обучение.
- Работите 1/2 месец в Англия, 1/2 в България, правите тежки операции, как си почивате?
- Честно казано, не ми остава много време. Системата в Англия не мисли особено много за свободното време на лекаря, а неусетно пренесох тамошния начин на работа и за времето, в което съм тук. Неудобството от такъв график е изцяло за сметка на семейството ми и се опитвам малкото свободни моменти, които имам, да прекарвам с най-близките си. Обичам спорта – плуване, тенис, и понякога успявам да намеря половин час за басейна, но на корта не съм стъпвал не помня откога.
- Наскоро представихте книга за живота на свети Лука, какво ви свързва с православието?
- На първо място това, че съм православен християнин. Но има още нещо. Свети архиепископ Лука е не само изряден християнин, а и професор по хирургия, чийто живот и професионални достижения са изключителен пример за следване. Всеотдаен лекар и учен, гонен и заточаван заради вярата си, единственият, получил Сталинска награда въпреки присъдите и изселванията. Хирург с невероятни способности и отзивчивост към болните. Денем лекува и преподава, нощем пише учебник по гнойно-септична хирургия. По учебника, подписан със светското му име проф. Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, учат не само студентите по негово време, а и днес. С вълнение и удоволствие представих книгата за живота му.
Когато е възможно,
оказвам
подкрепа на
православната
духовна дейност
като сътрудник
на Пловдивската света митрополия. Това налага участия в различни прояви или православни чествания. През годините познанството ми с митрополит Николай и духовният, различен от стандартния светски поглед върху нещата са ми давали много, за което съм изключително благодарен.
- Семейството ви споделя ли тези преживявания?
- Семейството ми е винаги до мен в тази дейност. Преобразяването на православната духовност, колкото и тя да става извън светлината на прожекторите, е много вдъхновяваща. Докато толкова много неща в България се разпадат, в Пловдивската епархия може да се види как разрушеното отново се изгражда и се превръща в цветущо. Това остава скрито за широката публика, но ме
вдъхновява като
възможност за
един друг вид
човеколюбива
дейност.
И тя се съчетава много пълноценно с медицинската професия. Стремя се винаги да отделям време за православна духовна дейност и се възхищавам най-искрено на хората, които са я приели като съдба и я вършат само за Божия слава.
На пръв поглед животът ми е съвсем стандартен, но срещите ми с пациентите, духовният поглед и най-вече подкрепата на моята съпруга и нашите две деца ме правят изключително щастлив човек.
- Д-р Янев, поне 2 поколения българи нямаме елементарни знания за религията, какво означава вашата духовна позиция - иподякон?
- Първата степен на духовната йерархия е иподяконската (от гръцки - под дяконската степен). Иподяконите не могат по никакъв начин да свещенодействат, но подпомагат останалите степени на духовно служение в Светия олтар и извън него. Аз лично нямам богословско образование и не заемам конкретна административна длъжност, но съм сътрудник на разположение. Ако мога, вземам участие в събития, свързани с моята професионална област, при възможност подпомагам митрополията за организацията на различни събития.
- Какви?
- Наскоро имахме чествания, които съвпаднаха с 10-годишнината на митрополитско служение на митрополит Николай, но той пожела акцентът да не е върху това, а върху живота на свети архиепископ Лука. В Пловдив се състояха чествания, в чиято организация бях донякъде ангажиран и изнесох доклад за живота на лечителя светец. Щастлив съм да помогна, когато се отнася за колаборация между духовната и светската медицина, но не само. Щастлив съм да бъда част от това преобразяване, което извършва митрополит Николай и което е видно за всеки човек в Пловдивската епархия.
- Ваши колеги се чудят за какво ви е да работите и в България, след като заемате високата позиция на консултант в една от най-престижните болници в Англия.
- Работата ми там е много удовлетворяваща и свързана с възможности за прилагане на иновации, но да си лекар в Англия, съвсем не е такова предизвикателство, каквото е у нас сега.
В Англия
системата на
здравеопазването
е много развита,
доказано работеща
и хуманна,
искам да спомогна в областта на моята специалност това да се случи и в България. От английската медицина може да вземем опита, организацията, грижите и отношението към пациента. Не всеки сам за себе си, а обединявайки усилията си както от професионална гледна точка, така и в обществен план - за достъп на пациентите до модерно лечение и реално човеколюбиво отношение.
- А прословутото продължително чакане за преглед в Англия?
- Оттук на повърхността наистина може би се вижда само това. Но зад изчакването стои важен за обществото факт:
всички хора в държавата
са обхванати от системата
на здравеопазването,
за разлика от България,
където, за да се срещнеш със съответния специалист, разчиташ само на собствените си сили и средства. И това, че хората от София, Пловдив, Варна или Бургас достигат по някакъв начин до добри специалисти, не означава, че това е валидно за всеки българин. Например, ако някой в Англия се разболее от онкологично заболяване, веднага влиза в график за активно лечение и за комплексно проследяване с контролни прегледи през следващите 5-10 години след операцията. Не се разчита само на отговорното отношение на отделния лекар, системата е така устроена, че да изключва пропуск или неглижиране на евентуални усложнения.
Може просто да пресъздадем добрите практики от Англия и Запада, не само в медицината, вместо да се опитваме непрекъснато да измисляме и променяме правилата.
- Мислите ли, че скоро нещо подобно ще се случи?
- Оптимист съм.
- На какво основа?
- При несравними изходни позиции тук постигаме същите резултати в лечението, каквито има и в Англия. Разбира се, това е само едната страна, бих казал по-лесната. Остава да се намери воля и за цялостна промяна в организацията на здравеопазването. Желанието това да се случи ме мотивира да работя в България. Виждам и много млади колеги, които имат същата амбиция и остават тук, вместо да последват големия поток на талантливи лекари, устремили се навън в търсене на по-успешна реализация. Повярвайте, не може да се опише щастието на лекаря, когато въпреки всички трудности, пред които го изправя системата, след време да срещне пациента си здрав и щастлив.
- Преди 2 месеца направихте с екипа си уникално нещо за млад мъж с рак на лицето – в една 13-часова операция премахнахте тумора, взехте кост от крака на самия пациент и с нейна помощ и имплант, създаден по персонални параметри под ваше ръководство, изградихте отново лицето му. Как е той сега?
- На първо място бих искал да отбележа, че във всяка подобна операция участват около 15-20 човека – хирурзи, анестезиолози, сестри, санитари.
Два хирургични
екипа оперират
едновременно
– единият премахва тумора, а другият е отговорен за реконструкцията на дефекта. Ръководим екипите съвместно с д-р Светослав Славков, хирург с изключителен опит и умения. Тази конкретна операция обаче нямаше да се осъществи и без изключителната подкрепа на ръководителя на неврохирургичната клиника на “Пирогов” проф. Николай Габровски. А всички останали подобни операции през последните 1,5–2 г. сме извършили с абсолютната и безрезервна подкрепа на ръководителя на Специализираната болница по лицево-челюстна хирургия д-р Генади Генадиев.
А иначе
пациентът е много добре,
слава Богу, и вече дори
се усмихва широко.
Планирахме дълго всеки детайл от операцията, радвам се, че резултатът е толкова добър. Преди дни беше поредната подобна сложна операция, надяваме се критичният период да протече без усложнения.
Чувствам се длъжен да защитавам правото на всеки български пациент с онкологично заболяване на лицето да бъде лекуван по най-съвременния и ефективен начин, като едновременно с това съхраним външния му вид и възможностите да говори и да се храни. Здравната каса, за съжаление, е длъжник на болните с лицево-челюстни заболявания в това отношение и искрено се надявам обстоятелствата да се променят скоро.
- Като лекар, който, образно казано, носи кръстче под операционния екип, чувствате ли подкрепа свише?
- Онкологичните заболявания са все още голямо предизвикателство за медицината, това ни мотивира да се усъвършенстваме и да се отдаваме изцяло на работата, на която сме се посветили. Колкото и лесен да изглежда един случай, усложненията може да настъпят мигновено и да са толкова тежки, че да застрашат живота. Когато сме вложили максималните усилия да помогнем, се надяваме и Господ да благослови нашите усилия, за да се случи това, което не можем да постигнем и променим със собствените си сили. Много често в практиката си виждаме, че това, което е невъзможно за нас, хората, е възможно за Бога. /24chasa.bg