Учените предупреждават - българският рапан изчезва. Последните изследвания показват, че за четири години добивът му е намалял с 1000 тона. Намаляват и размерите му. Основните причини според тях са свръх експлоатацията и липсата на храна, показва специалното изследване на Канал 3.
Рапанът е нашественик в Черно море. Пренесен е през 50-те години на миналия век от корабите и първоначално унищожава всички стридни и мидени банки пред руските брегове, после се пренася и при нас. Като постепенно добива и стопанско значение.
Промишленият интерес към рапана става през 90-тте години, когато започват първите оферти от чужбина към този вид и на практика тогава започва неговото изземване…. и той се нарежда на второ място след трицоната като износен продукт", заяви пред Канал 3 доц. Елица Петрова – директор на Институт по рибни ресурси – Варна.
Интересът е основно от Далечния Изток – най-вече Япония и Корея, а изкупните цени са повече от добри. Затова много собственици на риболовни кораби избират да вадят прехраната си с улова на рапани. Допреди 3 г. сред тях бе и този на Емил Милев.
"Пикът на рапаните бе около 2000-та година, докъм 2005-6-та, да кажем до 2007, обяснява Емил Милев от Сдружение „Черноморски изгрев. "Оттам малко се позагуби интересът. Последните 3-4 години спадна размерът, като цяло издребня и падна изкупната цена.
Да го кажа - от 1 лв. минахме на 60 ст. за кг и за нас е икономически неизгодно да го работим. И при улови, примерно, от тон - тон и половина на ден се губи смисълът, не можем да си покрием разходите.
Според мен това е тенденция която върви от Турция насам – издребнява рапанът като цяло. Първо е почнал по турския бряг, сега е пред България, след това ще мине и нагоре, на север пред Румъния."
Потвърждават го и изследванията на учените от 2005 г. насам. Последното е върху популацията на черната мида, която е основна храна за рапана, важен филтратор и елемент от черноморската екосистема.
Проучването обхваща българския бряг на Черно море между Албена и Созопол и има за цел да установи - количествата, размерите и разпределението на мидата и рапана, както и факторите, които оказват влияние върху тях.
"Наблюдаваме редукция по популациите както на черната мида, така и на рапаните от 35 м дълбочина", пояснява доцент Елица Петрова. "Ако акцентирам върху рапаните, техните количества се движат между 45 и 50 кг в отделните тралове. Наблюдаваме по-представително присъствие в зоните Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол.
Но така или иначе, на базата на сравнения с минали години по наши изследвания количествата са редуцирани. Наблюдаваме обаче и в рамките на проекта още един интересен момент. Това е различното пространствено разпределение на двата вида, т.е. след 35 метра дълбочина имаме високи количества на черна мида – между 200 и 400 кг в отделните тралове, поради липсата на рапана след 35 метра дълбочина.Това е във връзка с различни видове екологични фактори."
"Според нас основно е заради липсата на храна", е оценката на Емил Милев. "Основната храна на рапана е черната мида. Той я изяде, сега трябва може би да минат години, да се възстанови популацията на черната мида и тогава да има отново храна за него и пак да наедрее. Така си го обясняваме ние."
"От една страна той е инвазивен вид, от друга страна той е промишлен ресурс, който от 90-тте години се експлоатира, пояснява доц. Елица Петрова. "И точно това е причинатна за неговото изчерпване – това е свръхуловът и съответно дънното тралиране. Това са двата фактора , които влияят както върху рапаната, така и върху черната мида.
Официалната статистика за рапана по данни на ИА по рибаство са, че годишно се добиват между 3 и 4 хиляди тона. На практика ние смятаме, че тези количества са много по-големи, има и нерегламентиран риболов и то не само за рапана. Така че ситуацията е много сложна."
До 2012 г. добивът на рапани става с водолазен способ. После Законът за рибарството и аквакултурите разрешава ползване на тралове в определени зони. Учените обаче искат въвеждане на регулаторни режими.
"Досега не са влезли мерки, които финално да решат проблема, необходимо е с общи усилия на всички институции, които се занимават с това да се стигне до правилното решение", убедена е доцент Елица Петрова.
"Примерно един вариант, който излезе от последната ни работа по този проект, това е да се ограничат зона или зони, в които тралирането да бъде забранено за определен период от време, след което при изчерпване на ресурса в тези зони да се сменят зоните, т.е. да се отвори нова зона.
Но това може да става с постоянното наблюдение на научни работници, които да следят всъщност как се движи ресурса и съответно само чрез ефективен контрол."
Тези прогнози се потвърждават и от направените в рамките на проекта компютърни симулации. Мониторингът трябва да е ежегоден. За жалост подобни изследвания са твърде скъпи и единствената възможност за финансиране е по европрограми. /kanal3.bg