На върха на хълма в столицата Каракас се издига като гигантска спирала Eli Helicoide (Хеликс) - архитектурният символ на Венецуела, който през 50-те бе приеман за символ на възхода на модерната нация. Сградата на грандиозно замисления търговски център тогава навява гордост и респект. Личности като Салвадор Дали и Пабло Неруда възхваляват проекта, който и до днес се вижда от целия град.
Съдбата на тази чуден проект е винаги да бъде метафора на съвремието. Първоначално - на мечтата за просперитет, модерен и луксозен живот. А после?
Неговите 300 бутика никога не заработват. Блянът потъва и вместо луксозни стоки, в помещенията се настаняват бездомници. По-късно идва седалището на полицията. Сега черупката на хеликса е низ от килии с политзатворници, а успелите да си тръгнат живи от там го описват като "ада на земята".
Как се стигна дотук?
El Helicoide получава името си заради геометричната си форма. Извива се като спирала, дълга над три километра. Всеки от бутиците в модерния търговски център е бил проектиран със собствен паркинг. В сградата имало място още за хотел и галерии. Но тя никога не е завършена.
Няколко поредни правителства се опитват да запазят построеното и да го превърнат в културен център или музей. Всички усилия пропадат. По ирония на съдбата, без никога да е официално откриван, днес Хеликс е по-пренаселен от когато и да било. Пълни се със задържани от продължилите с месеци улични протести срещу правителството на президента Николас Мадуро. Народното недоволство избухна заради оскъдицата и редовно недостигащите храни и лекарства, хиперинфлацията и нестихващото насилие.
Президентът смята, че проблемите на страната му се дължат на саботаж от чужбина, макар че Венецуела има завидни петролни запаси. Протестиращите опозиционери биват арестувани и поставяни в черни списъци, после съдени извънредно. Често пътят им приключва в El Helicoide.
14 президенти
Трансформацията на Спиралата от емблема на прогреса в символ на провала е дълъг и сложен процес, съвпадащ с процесите в страната. Започва с преврат и минава през диктаторско управление, демокрация и 14 президенти.
Когато проектът е анонсиран през 1955 г., Неруда го възхвалява, а Дали предлага да декорира интериора. В края на 50-те обаче идва превратът срещу Маркос Перес Хименес, който помита освен всичко друго и проекта за огромния търговски център.
El Helicoide всъщност е частна инвестиция, макар че заради грандиозния архитектурен размах на Хименес много венецуелци по онова време смятат и Спиралата за "държавна". След преврата срещу диктатора страната се опитва да се отърси от остатъците от неговото брутално управление, в това число и от El Helicoide. Останал без финансиране и подкрепа, проектът запада. Преди преврата сградата е почти завършена, а след него остава празна с години.
Междувременно и градът се променя. По-богатите жители се преместват на изток, а гетата пълзят към Хеликс и постепенно го обграждат напълно.
Започват дълги съдебни спорове между някогашните инвеститори, държавата и собствениците на магазините, които са предплатили за помещенията. През 1975 г. сградата е национализирана. Дотогава архитектът й е банкрутирал и съкрушен от съдбата на своята рожба.
В средата на 70-те El Helicoide се сдобива с първите си официални обитатели. Те са точната противоположност на първоначално очакваните - вместо клиенти на скъпи бутици, тук се заселват бездомници. Хеликсът става техен приют. Условията са тежки - никога не е прокарвано нито електричество, нито водоносна мрежа. Не след дълго тук вече живеят 2000 семейства, общо около 10 000 души. Продажбата на дрога, проституцията и престъпленията процъфтяват.
През 1982 г. бездомниците са изселени и от там и започват планове Хеликс да се превърне в културен център. Те пропадат само две години по-късно заради вътрешнополитическа криза и сградата отново е оставена на произвола. Опасявайки се, че бездомниците ще я превземат, правителството решава да премести в нея тайната полиция през 1985-а. Горните етажи били седалище на ръководството й, а долните два - килии. А те били тесни и препълнени, защото макар сградата да изглежда обемна, това е по-скоро оптическа измама. "Пълнежът" е самият хълм. Между скалата и полегатия път има малко усвояемо пространство.
Дори неуморният Уго Чавес не могъл да надвие Хеликса. Смятал го за прокълнат, но и за много важен. Чавес наредил тайната полиция да напусне седалището си, за да превърне Спиралата в място за публични събития. Но това така и не се случило.
Малко се знае за първите затворници в сградата. Сред по-късните е астролог на име Хосе Бернардоа Гомес, затворен през 1990 г., защото предрекъл смъртта на тогавашния държавен глава Рафаел Калдера. "Прекарах там 21 години. Затвориха ме, защото разказах какво предричам на президента на едно частно събитие с предприемачи", казва той.
Килиите се пълнят с политически и криминални затворници. "El Helicoide е венецуелският център за мъчения. Адът на земята", разкрива Росмит Мантила, активист за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и политически опозиционер. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" го нарича "затворник на съзнанието". Прекарва две години в килия, подложен на психологически и физически мъчения. Но смята, че най-лошото му е било спестено благодарение на международна кампания в негова защита. Мантила описва недостига на храна и препълнените килии. И мъченията: "Има поне три стаи за мъчения. Не можехме да спим, чувайки писъци по цели нощи. Хора се появяваха и изчезваха."
Мъжете и жените са държани на отделни етажи. За мъченията се използва бой, електричество, увесване за крайниците и много други способи. Килиите са крайно пренаселени - има такива с по 300 души.
Някои венецуелци все още се надяват, че един ден за El helicoide най-накрая ще дойдат светли дни. Вярват, че това ще стане, ако на власт е правителство, отдадено на хората./offnews.bg