Зам.-министърът на образованието пред Вевести.бг за приобщаването на 22 000 ученици, магистралата на знанието и капаните пред реформата
– Г-жо Сачева, нека първо изчистим един конкретен проблем – случаят с младия баскетболист Андрей Петков на когото първоначално отказахте стипендия. Само обществената реакция ли ви накара да промените правилата за стипендиите?
-Ние не променяме правилата заради случая с Андрей Петков. По това време вече работехме по промени в нормативните документи. Въпросната наредба за изявени дарби и таланти е съвместна с Министерство на културата, Държавната агенцията за закрила на детето и с други институции. Случаят с Андрей ускори този разговор.
– Да го кажем така – този случай катализира процесите…?
-Да, точно, затова подготвихме промяната и я изпратихме на колегите, предполагам, че те ще съгласуват бързо. Целта е новите промени да влязат в сила от януари 2018 г.
А за тези три месеца до края на тази година, за съжаление, нямаме право да му дадем стипендия, но утре има среща с ученика и министър Красимир Вълчев и ще обсъдим заедно от какво има нужда и какво можем да закупим , за да го компенсираме.
-Не се ли опасявате, че пак ще предизвикате дебат по оста частни-държавни училища?
-В случая се оценяват дарбите и талантите. Тези дарби могат да бъдат и сред ученици в държавни, общински или частни училища. Ние стимулираме дарбите на младия човек включително и с идеята да остане в България.
По принцип не трябва да робуваме на внушението, че в частни училища се учат само деца на богатите. Андрей учи в такова училище точно заради дарбата си, а не защото родителите му имат тази възможност. Затова няма смисъл да влизаме в този спор за държавното и частното, защото говорим за качество. И по-добре е обществените средства да отиват там, където е по-доброто качество.
– Ако следваме логиката, че инвестицията в образование е важна и възвращаема, то не трябва да гледаме на богатите родители само като на богати ,но и като на инвеститори, не мислите ли?
– Навсякъде по света добре работещите /образователни/ системи стимулират публично-частния микс, в който всеки вид собственост си е намерил най-подходящото приложение. Но в случая с Андрей не се интересуваме дали е от елитно или от селско училище. Ние стимулираме таланта.
– Впечатляваща беше информацията, че 11 000 души са организирани да работят за приобщаването на 22 000 деца към училището. Това ли е сърцевината на вашите усилия като реформа извън обявеното повишаване на учителските заплати?
– На 1 септември ще дадем подробна пресконференция за всичко което правим. Но да поясня – 21 хил. деца са отпаднали за миналата учебна година. А иначе само 80% от подлежащите на записване в съответната възрастова група са на училище. Това означава, че ако грубо казано 800 000 деца трябва да ходят на училище, само 80% от тях са били записани. Тоест – ние ще издирваме не 21 хил. деца, а всички, но тази цифра ще бъде оповестена по-късно. Тя е над 130-140 хиляди.
– Това е стряскащо…Реакцията на държавата е създаването на тези екипи?
– В момента са създадени тези точно 11 03 екипа по механизма, който беше приет на 5 юли, в тях работят над 11 600 души. Това не се е случвало никога досега. Имало е опити в отделни региони, но толкова мащабно се случва за първи път.
-Това като информация изненада обществото, поне по медийните реакции за първи път се разбра, че в образованието се прави нещо извън повишаването на учителските заплати?
-Напротив, това беше обявено още на 5 юли и тогава премиерът обяви работата ни по този механизъм за изграждане на „Магистрала на знанието“. Тогава беше показана и ясната воля на правителството и механизмът започна да действа. На практика той обхвана всички членове на правителството, но най-пряко са ангажирани Министерство на образованието, на социалната политика и на вътрешните работи. И разбира се, и на финансите. Министрите Красимир Вълчев, Бисер Петков, Валентин Радев, Владислав Горанов и ресорният вицепремиер Томислав Дончев са ангажирани лично с работата по това решение на Министерски съвет.
– Къде са насочен най-вече вашите усилия? Вероятно в ромските махали и общности?
– Не е съвсем така. Действително, голяма част от децата, които не ходят на училище са от ромски произход, но не са единствената група. Има деца от турски етнически произход, например деца след 7-ми клас по културни причини не могат да пътуват сами в друго населено място. Има и деца на мигранти, които са останали без родителски надзор, отглеждани са от баби и дядовци или други роднини. Родителите им поради чувство за вина често им дават повече пари за джобни и така едно дете например на 12-13 години с личен бюджет 250-300 евро месечно, на практика се демотивира да ходи на училище…
– Това едва ли са най-масовите и критични проблемни примери…
– Не, но 3-4000 тук, 3-4000 там по различни причини и в един момент на национално ниво стават много повече. Затова не искам да пакетираме този проблем само като ромски. Има деца, които не могат да се приспособят към системата, има деца с увреждания, които все още не са ходили на училище. Казусите наистина са много различни и изискват отделно внимание и отношение, за да бъдат решени.
– Смятате ли и като зам.-министър и като общественик, че държавата наистина се захвана сериозно с проблемите на образованието, осъзна ли, че това е наистина приоритет?
-Да, съвсем сериозно. И смятам, че за първи път образованието е толкова сериозен приоритет и за първи път има толкова ясен политически ангажимент към този сектор.
-Не само учителските заплати, нали, това би изглеждало много лесно?
Не, разбира се, говорим за обхват на учениците, за подобряване на учебното съдържание, за по-голям акцент върху професионалното образование. Целият пакет от мерки е описан в програмата на правителството.
-Къде са капаните?
– Проблемите наистина са много – на първо място координацията на мерките и информационните системи на отделните институции, но наред с това нужда много сериозно допълнително обучение по български език, намаляване на агресията и нетолерантността. Със сигурност ще има и известни напрежения в училища, в които ще има повече ромчета, ще има елементи на сегрегация, това е проблем, който трябва да се преодолява и за него трябва да се говори. Ще има проблем и със сградния фонд. Може да се окаже, че няма да има достатъчно класни стаи за всички деца които бихме привлекли да ходят на училище. Рискове има, но това не значи, че не трябва да се работи по решаването на острите проблеми. По-важното е, че обществото трябва да бъде убедено, че не не сме настойчиви в пречупването на тази тенденция, проблемите ни като общество ще се задълбочат. Вижте, ние постоянно говорим, че няма достатъчно работна ръка, че социалната система се задъхва от социални плащания, че пенсионната система се задъхва, а от другата страна имаме толкова много хора, които не са включени в живота на държавата.
-Да го кажем така – през 2018-та трябва да мислим за 2040-та, когато се очаква криза в пенсионната система при това състояние сега?
– Да, и това е точно така. Инвестициите в образованието са сред най-бързо възвращаемите. На практика една 10-годишна инвестиция в едно дете се възвръща само след 7-8 години, когато то излезе на пазара на труда.
– Доколкото разбирам тази мащабна реформа изисква смяна на чипа в голяма част от обществото. Мислите ли да се обърнете за някаква помощ към медиите? Как да променим манталитета очевидно преди всичко на родителите?
– Бихме искали да привлечем вниманието на всички медии, защото това е национално отговорна задача. Обществото трябва да разбира колко е важно да се случи приобщаването на всяко дете в клас. То е важно за бъдещия пазар на труда, но е важно е и за мира и просперитета в държавата. Важно е и защото координираната работа на институциите ще позволи да не се пилеят обществени ресурси неефективно и да се плаща за едни и същи неща от много места без да има ясен краен резултат. Например, ние за първи път правим на национално ниво засичане между базата данни на ГРАО, Министерство на образованието, на Агенцията за социално подпомагане и на НАП, вкл. за частта за здравни осигуровки. Поискали сме и информация от МВР за децата, които се водят от отчет в детски педагогически стаи.
– Можем ли да кажем, че вече работите като интегрирана система от различни институции със своите отговорности?
-Да със сигурност координацията между нас, МТСП и МВР е безпрецедентна. В момента координирано ще се работи не само на централно ниво, но и на общинско ниво, защото тези 1103 екипа са създадени на територията на всяка една община.
– Г-жо зам. министър, започва ли наистина реформа в образованието като правителствен приоритет и вярвате ли в това?
– Да, определено! Реформата в образованието започна с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, а и в момента за нейната реализация има сериозна политическа воля./vevesti.bg