Времето тече – изтече ли срокът за финансиране на ЕК, забравете, предупреждава политологът
Проф. Огнян Минчев, Фейсбук
Изграждането на автомагистрала Струма в отсечката на Кресненското дефиле се превърна в сериозно предизвикателство и в тест за функционирането на демократичните институции в България.
Въпросът дали една демокрация работи получава своя отговор тогава, когато се наложи съвместяването на различни и до голяма степен противоположни интереси. Не се справяме добре с това предизвикателство, поне що се отнася до проекта Струма. Преди всичко, изгубихме много време в диспути за екология и различни технологични решения. Спряхме се на вариант, който впоследствие се оказа прекалено рисков – изграждане на тунел с дължина над 15 км. Честата смяна на правителства сложи папката с магистрала Струма на дъното на шкафа.
Състезанието кой колко ще вземе – без да сме в състояние да надникнем в детайлите зад сцената – очевидно също дава своето отражение. Преди месеци се оказа, че е изчезнала папката с документите за търг на тунел Железница. Изтича срокът за оползотворяване на финансирането, отпуснато от ЕК, но ние продължаваме да спорим. Публикациите за това, че еколози съдят държавата в Европейския съд по повод „застрашената популация на леопардовия смок“ придават пейоративен елемент на суетенето около проекта Струма – въпреки, че екологичните съображения (особено почиващи върху здравия разум) са съществена част от реализацията на всеки технологичен проект в природна среда.
Режисирано ли е това суетене – със стандартния мирис на корупция, или е просто неспособност да се координират различните интереси? А когато говорим за интереси, не е лошо да споменем и тези от тях, които са най-значими, но за които рядко се говори. Излазът на България на Егейско море с цел търговия, туризъм и икономическо развитие е от ключово значение за националния ни интерес. Преходът от България към Гърция и обратно преминава през планини. Неглижирането на пътната инфраструктура между двете страни е дългосрочно и обусловено не само от географски, но и от стратегически причини. Предвид драматичната история на 20 век, за гръцката страна достъпът до нейна територия от България е и проблем на сигурността.
За комунистическа България в епохата на Студената война затормозеният достъп на Гърция до българска територия и на българи до Гърция – НАТО-вска страна – е също приоритет – огради, бодлива тел, тесни и неудобни пътища… Целият трафик и комуникация в Югоизточна Европа приоритетно върви по линията Солун – Скопие – Белград към централна Европа. Сега по тази ос се разработва и мащабен китайски инфраструктурен проект. Ние оставаме в плен на тесния път по Кресненското дефиле, където има неразумно висок брой катастрофи с човешки жертви, бавно придвижване, а последствията са – на практика – самоизолация на България.
И така вече 27 години след отпадането на политическите – стратегическите ограничения на Студената война. Отворени бяха КПП-та до Гоце Делчев, Златоград и Маказа, но тяхната пропусквателна способност за трафик е нищожна – случайно или целенасочено. Магистрала Струма е в състояние да реши в значителна степен всички тези проблеми, особено ако към изграждане на автопътя се прибави и рехабилитация на железния път към Солун. Почти всички правителства от последния четвърт век – с малки изключения – бягат от решаване на проблеми с остър конфликтен потенциал.
Но сега ножът е опрял до кокала – време е за активен диалог за съвместяване на различни интереси, обществен натиск – ако дебатът е публичен – върху неотстъпчивите и спешен старт на последните отсечки на магистрала Струма с разумни технологични решения. В противен случай отново ще останем ничия земя, заобикаляна от значимите проекти на нашите съседи, които водят до реална интеграция на техните икономики и общества в процесите на европейско и глобално сътрудничество.
Не съм специалист по темата и не бих желал да взимам категорично становище по конкретните проблеми на проекта Струма, но мисля, че няколко аргумента – и интереса са значими и заслужават подкрепа.
Първо, аргументите на тези, които се борят за намаляване на автопроизшествията в дефилето и настояват за изнасяне на целия проект встрани от настоящия път.
Второ, аргументите на местните жители, които искат запазване на сегашния път с неговия статут, за да не бъдат принудени да ползват единствено магистрала и евентуални бъдещи такси по нея. Това е изискване и на европейското законодателство – всяка магистрала да се дублира от немагистрален път, свободен от тол такси за преминаване.
Трето, аргументите на строителните инженери и проектанти относно разумното проектиране на магистралния път.
Не на последно място – аргументите на еколозите, които също трябва да се саморедуцират до изискванията на здравия разум и значимостта на другите позиции и интереси по темата. Времето тече – изтече ли срокът за финансиране на ЕК, забравете!/offnews.bg