Депутатът от ГЕРБ/ЕНП е категоричен, че българските граждани и тези на ЕС трябва да имат равни права при покупка на земя, но всяка държава може да налага специфични за нея регулации
Във връзка с наново разразилите се спорове около правото на чужденци да купуват земеделски земи у нас и наказателната процедура срещу България, вчера в парламента бе постигнато съгласие /без ДПС/ за отлагане на промените в българското законодателство.
Пред журналисти кратък брифинг дадоха председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и евродепутатът Владимир Уручев.
На него те обясниха, че през есента ЕК, по искане на Европарламента, ще е готова с наръчник от критерии кое в управлението на поземлените отношения в страните-членки е допустимо спрямо основното европейско законодателство.
Затова, докато ЕК не се произнесе по препоръките на ЕП, парламентът няма да гледа промени в закона за земеделските земи, които правителството би внесло, за да не попадне под ударите на действащите европейски правила, стана ясно на брифинга.
Това обаче очевидно не отменя необходимостта от промяна в законодателството в посока на изпълнение на ангажиментите ни за либерализация на пазара на земеделска земя съгласно основните принципи на Съюза.
За повече подробности Вевести.бг разговаря с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уруччев.
-Г-н Уручев, нека първо изясним – става въпрос за за санкции заради забрана за закупуване на земеделска земя от чужденци изобщо, или само за граждани извън ЕС?
– Става въпрос за ограничение, което важи и за граждани на ЕС. Това е, срещу което има наказателна процедура срещу нас. Знаете, че в България беше прието едно правило за уседналост от 5 години за чужди граждани, включително и граждани на ЕС, които искат да закупят земя в България.
– Каква е целта на този доклад, изготвен от Европарламента до ЕК и по какъв повод беше изготвен?
-От няколко години в ЕП се опитваме да поставим въпроса, най-вече в Земеделската комисия, за това, че има проблем за ползването на земя в целия ЕС свързан с факта, че възниква все по-висока и по-висока концентрация на собствеността върху земята. Този процес е достигнал заплашителни размери, защото средните цифри за ЕС сочат, че 3% от земеделските стопани владеят над 50% от земеделската земя. Но това не е модела на обработка на земя в ЕС, повечето са семейни ферми, малки и средни стопани. Те изостават, губят конкурентоспособност пред горемите които обработват огромни площи с много мощна техника. Има и други проблеми, включително и с директните плащания за площ, които водят до обогатяване на едрите собственици, въпреки, че има ограничения за получаване до 150 000 евро.
Това са причините, които ни накараха да изготвим въпросния доклад.
-А засягат ли се и проблемите, свързани със земята в Източна Европа и нашите опасения?
-Да, и този проблем е вътре, знаете, че до 2014 година имахме т.нар. „преходен период“. След като изтече, въведохме в законодателство си тези ограничения, които сега са повод за евентуални санкции. Общо 5 държави сме в наказателна процедура.
-И те ли имат същите опасения като нас?
-Вижте всяка държава-членка си има собствено законодателство по отношение на земите. Няма общи европейски регламенти и директиви. Тези компетенции са право на държавите-членки. Необходимо е да се обобщи практиката на законодателни и ограничителни мерки. Накрая Комисията трябва да посочи в документ критериите кое е допустимо и кое не, и това трябва да стане в последното тримесечие на тази година.
-Тоест – това е причината ние в България също да отложим с няколко месеца промените в нашето законодателство, за да го съобразим с общите критерии, които се очакват?
-Точно така.
-За големите земеделски площи е разбираемо, но защо гражданин на ЕС да няма право да си купи в България къща с 2 декара място. Т.е. – къщата може но за земята под нея и за двора трябва да доказва уседналост?
-Ние се опитваме неправилно да регулираме нещата. Опитваме се да налагаме забрани които са свързани с вече регулирани европейски свободи, така да го кажем. Полето на регулация, ,което ни е оставено от европейското законодателство е да регулираме поземлените отношения в държавата. Това, което регулираме трябва да се отнася както за български граждани, така и за всеки гражданин на държава-членка.
Ние трябва да въведем регулации спрямо целите, които искаме да постигнем. Например – селскостопанската земя да си бъде селскостопанска. И всеки който купи такава земя да не може да я използва за друго. Или да се регулира купуването на земя за инфраструктурни проекти. Или ако искаме да го обвържем с демографския проблем – преимуществено земя да се купува от местни хора.
-Тоест – Брюксел изработва една обща рамка, с която трябва да се съобразяваме, а всяка държава на таи база създава специфични регулации, съобразно нейната икономика, географско положение, структура на селското стопанство и т.н.?
-Да, но както от правата, така и регулациите трябва да важат в еднаква степен за български граждани и граждани на ЕС. Това е идеята на самия съюз.
-Във връзка с опасения, че граждани и фирми от трети страни, примерно беше спомената Турция или Саудитска Арабия, могат да дойдат и да изкупят земята ни и да влияят на политически процеси у нас, можем ли в нашето законодателство да определим права само за граждани на ЕС?
-Може, разбира се. Комисията също ще го оцени този въпрос, който повдигате. Защото има такава нагласа – на инвестиционни фондове с неясен произход на капитали, офшорни фирми и капитали, които могат да се намесят много сериозно на този пазар на земята в посока, която е нежелателна за нас. Такива ограничения могат да се въведат./vevesti.bg