Понякога имам усещането, че нашето общество ослепява. И повод не ми дава само набитата жена в Несебър, която водеше група слепи музиканти към срама и болката от българската агресия, но и някои политически събития от тази седмица.
Например цялата драма около НДК, в която така и не разбрахме кой е крив и кой е прав. Остана горчивото усещане, че става дума за политически лобизъм, отколкото за обективна оценка за свършена или несвършена работа.
Атаките срещу Мирослав Боршош в определен кръг от вестници и сайтове, близки до една определена политическа сила, ни дава основание да смятаме, че той е настъпил интересите на нечии обръчи от фирми.
Понякога имам усещането, че нашето общество ослепява. И повод не ми дава само набитата жена в Несебър, която водеше група слепи музиканти към срама и болката от българската агресия, но и някои политически събития от тази седмица.
Например цялата драма около НДК, в която така и не разбрахме кой е крив и кой е прав. Остана горчивото усещане, че става дума за политически лобизъм, отколкото за обективна оценка за свършена или несвършена работа.
Атаките срещу Мирослав Боршош в определен кръг от вестници и сайтове, близки до една определена политическа сила, ни дава основание да смятаме, че той е настъпил интересите на нечии обръчи от фирми.
И по светофарите, и на улицата, и в работата, сляпата агресия ни залива като море. Защо онзи удари слепите хора в Несебър? Защото знае, че по улиците хората се бият, особено ако има хубава кола модел „циганска мечта”. Какво ще му ходят бавно пред колата „ония с бастуните”?
Но и тук срамът от постъпката на това момче, която е всекидневие у нас, трябва да прелее в справедливо прилагане на закона. И това трябва да е посланието – биеш, плащаш си. Защото ако не си платиш, се получава верижната реакция, която наблюдаваме. На слънчасали, изнервени и мразещи се хора, които дори и не знаят защо се мразят./btvnovinite.bg