Македонският президент Георге Иванов връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на Социалдемократическия съюз (СДСМ) Зоран Заев. Мандатът му беше предоставен, след като са премахнати пречките за това и са предоставени гаранциите, искани от Иванов за запазване на целостта на страната и нейната конституция. По този начин се слага край на дългогодишната политическа криза в западната ни съседка.
„Пречките за съставяне на правителство са отстранени. Днес пристъпваме към изпълнение на член от конституцията за определяне на мандат за съставяне на правителство“, каза в кратко обръщение държавният глава.
Заев благодари и посочи, че са отстранени двете пречки за даване на мандат, след което председателят на парламента Талат Джефери е изпратил писмо до държавния глава, в което му съобщава, че има формирано парламентарно мнозинство.
„В името на формираното парламентарно мнозинство първо гарантираме защитата на единността, суверенитета, териториалната цялост, независимостта и мултиетничността, защитата на конституционния ред и на държавните интереси и живота на всички граждани без оглед на религиозна, етническа и езикова принадлежност, зачитане на основните демократични принципи и върховенство на закона, без да се поставя Македония в подчинено положение”, каза Заев.
По конституция, в срок от 20 дни от деня на връчване на мандата новият мандатоносител трябва да представи в парламента състава на правителството.
Правителството, предложено от мандатоносителя и въз основа на програмата му, се утвърждава от парламента с обикновено мнозинство.
В момента в 120-местния парламент има формирано мнозинство от 67 депутати. Мнозинството е на коалицията от СДСМ, ДСИ, БЕСА и Алианса на албанците.
Кризата в съседна Република Македония започна в края на месец януари 2015 г. , когато лично тогавашният премиер Никола Груевски обвини Заев, че иска насилствено да го свали от власт и работи за чужди служби. Седмица след това лидерът на СДСМ започна с т.н. „бомби“ - разпространяване на телефонни записи, в които основни герои бяха Груевски, неговият братовчед и шеф на спецслужбите Сашо Миялков, вътрешният министър Гордана Янкуловска и регионалният министър Миле Янакиевски. От тях стана ясно, че хора от партията са участвали в корупционни и други престъпни схеми, както и че са подслушвали около 20 000 души, включително политици и журналисти. Това доведе до масови протести, допълнително подсилени от разкритията, че ВМРО-ДПМНЕ е прикривала убийството на 22-годишният Мартин Нешковски, който е пребит до смърт преди 4 години по време на празненства по случай изборната победа на партията.
Междувременно на 9-ти май 2015 г. край Куманово се стигна до въоръжен конфликт, при който загинаха 8 македонски полицаи и 10 албански терористи. Според властите в Скопие „става въпрос за най-голямото терористично нападение срещу Република Македония“. Опозицията се усъмни, че „управлението е инсценирало сблъсъка, за да спаси режима на Груевски“. Три дни след операцията Миялков и Янкуловска подадоха оставки. През цялото време опозицията призоваваше за оставка на Груевски, съставяне на преходно правителство и провеждане на предсрочни парламентарни избори. Груевски категорично отхвърляше тези искания и обвиняваше СДСМ и Зоран Заев, че обслужват „чужди разузнавателни служби“ и че записите са манипулирани. През месец май същата година с посредничеството на еврокомисаря Йоханес Хан и тримата евродепутати Ричърд Ховит, Едуард Кукан и Иво Вайгъл започнаха преговори за изход от политическата криза. В един момент в тях се намеси и американският помощник-държавен секретар Виктория Нюланд.
В крайна сметка се стигна до Договора от Пържино на 15-ти юли 2015 година. Четиримата лидери се разбраха за провеждане на предсрочни парламентарни избори през месец април 2016 г., избиране на нов специален прокурор до 15-ти септември, който ще трябва да разследва разкритията на опозицията и обвиненията срещу Заев, включване на министри от СДСМ в управлението и оставка на Груевски три месеца преди вота. В същото време депутатите ще трябва да „изчистят избирателните списъци и да гарантират честни, свободни и демократични избори“. При разпускането на парламента държавният глава Иванов предложи въвеждането на обща амнистия, която да прекрати всички разследвания срещу политици, които започнаха като мярка за излизане от кризата в страната. В отговор от СДСМ поискаха незабавен импийчмънт на държавния глава.
В крайна сметка изборите през април бяха отложени, но Груевски подаде оставка и беше сформирано временно правителство. То остана на власт до предсрочните избори през декември 2016 г. Те бяха спечелени с малка преднина от ВМРО-ДПМНЕ, които си извоюваха 51 депутати в 120-местния парламент. Другите парламентарно представени партии са СДСМ с 49 депутати, ДСИ с 10, Движението „Беса“ с 5, ДПА с 2 и Албанският алианс също с 2.
Резултатите от тях обаче така и не бяха признати от втората по големина партия СДСМ, което допълнително задълбочи кризата в страната.
Само дни след провеждането на изборите бе обявена т.нар албанска платформа, създадена в кабинета на албанския премиер Еди Рама с участието на трите водещи албанските партии в Македония. Те се договориха също за обща позиция на предстоящите преговори за формиране на бъдещо правителство в Скопие. Албанската платформа включва равни езикови права, използването на албанския език във всички клонове на властта заедно с македонския като официални за страната, икономическо равенство чрез равнопоставено регионално развитие и също участие в преговорите с Гърция по спора за името на държавата, съгласно европейските ценности и международното право.
Тъй като партията на Никола Груевски не подкрепи исканията на албанските партии, така и не успя да събере необходимото мнозинство и беше принудена да върне дадения й мандат.
Готовност за коалиране с албанските партии обяви СДСМ на Зоран Заев и той обяви, че има парламентарно мнозинство за сформиране на коалиция, след като получи подкрепата на тези партии. Но понеже исканията на албанските партии представляваха нарушения на настоящата македонска конституция, Иванов отказваше да даде мандат на СДСМ.
През това време парламентът не можеше да започне работа. След изборите през декември той започна работа чак през април, когато при съмнителни и скандални обстоятелства за негов председател беше избран Талат Джафери от ДСИ. Неговото назначаване, гласувано при нарушение на закона и парламентарния правилник, както и в отсъствието на ВМРО-ДПМНЕ, предизвика ескалиране на масовите протести, продължаващи в страната от февруари заради албанската платформа. На 27 април граждани нахлуха в сградата на парламента и нападнаха депутати, включително и Заев.
Вчера Зоран Заев изпълни коституционното искане на президента, за да получи мандата за сформиране на правителство - той връчи писмени гаранции за съхранение на идентитета и териториалната цялост на страната. Така се стигна до днешното връчване на мандата за сформиране на правителството. /БГНЕС