За разлика от Западна Европа у нас национализмът неочаквано се оказа стабилизиращ и приемлив за обществото фактор
Днес лидерът на ГЕРБ за трети път в своята политическа кариера прие мандат за съставяне на правителство. След като станаха известни резултатите от предсрочните избори, повечето въпроси, включително и „с кого“ отпаднаха от само себе си, за да останат най-съществените.
Сред тях е дали тази парламентарна коалиция ще успее да гарантира на правителството цял 4-годишен мандат.
Изкарването на пълен мандат не винаги е гаранция за стабилно управление и белег за успех. Не по-малко проблематични за обществото са както управлението на инат, така и просто слабото управление.
И докато в началото съмненията за пълен мандат се основаваха предимно на т.нар. „крехко“ мнозинство, все повече се налага мнението, че Борисов-3 ще изиграе цял мач. При това успешно.
Нека да видим аргументите за подобно твърдение отвъд политическите пристрастия.
Съставът на парламента
Първо – това е съставът на самия парламент. За разлика от предишния с 8 политически субекта и неизчислим брой партийни подизпълнители, тук имаме поносимите 5 партии и коалиции и връщане на спомена за двупартийния модел – т.е. имаме ясно изразени управляващи и опозиция и относително – по оста дясно-ляво.
Второ – видът и политическото поведение на самите партии. С поведението си ГЕРБ и Обединените патриоти, наричани за краткост ОП, от самото начало внушиха решителност и непоколебимост за изкарване на пълен мандат. Начинът, по който проведоха коалиционните преговори не остави съмнение в техния прагматизъм и дългосрочни цели.
Особено характерен белег беше условието, че никой от партньорите няма да предизвиква предсрочни избори, като това ваши и за партиите вътре в коалицията ОП.
Малки партии-новобранци в политиката като „Воля“ сами предложиха подкрепата си и със своите 12 гласа бетонираха правителството срещу сепаративни действия и изненади при пропукване на патриотичната цитадела.
ДПС декларираха както опозиционно поведение, така и подкрепа в области, където програмите им съвпадат с интересите на управлението. Новата патриотична линия на Движението ще им позволи да оказват подкрепа там и тогава, когато е жизнено необходимо, особено за самите тях.
Трето – ако тезата, че едно управление е толкова по-силно, колкото по-силна е опозицията е вярна, това също е аргумент за дълъг живот на кабинета Борисов 3, доколкото БСП безспорно е силна опозиция.
При тази политическа картина трябва да се случи нещо изключително, за да наруши баланса на силите.
Управленската програма
Победата на Радев на президентските избори сякаш извади ГЕРБ от наивното очакване, че всичко постигнато ще им се признае. И самите си признаха някои грешки, след което заложиха предимно на социалните политики. Магистралите останаха, но на преден план излязоха образованието, политиката на доходите, здравеопазването и сигурността с акцент върху битовата престъпност.
Борисов разбра, че борбата с корупцията не е предимно постижение, а най-вече задължение и че най-често успехът се приема като даденост. И че ако действително го има, трябва да се почувства от хората.
При преговорите с ОП двете страни успяха да намерят пресечна точка на своите програми така, че да не преминат границата на популизма и същевременно да съхранят очакванията на избирателите.
Основното е, че в социалната област те постигнаха това, което всъщност до голяма степен обещаваше и опозицията в лицето на БСП, но запазвайки дясноцентристкия си характер. Както със старите нива на данъците, така и с намерението за разбиване на монопола на здравната каса, с обещание за намаляване на административната тежест и усвояване на евросредства, сигурността (външна и особено вътрешна), както и с безусловната евроатлантическа ориентация.
В крайна сметка се получи една добра управленска рецепта в отговор на очакванията – пакет ръст на доходи, доза сигурност и контрол и щипка национално достойнство. Тя не решава всички въпроси и не ги решава веднага, но в крайна сметка хората гласуваха за стабилност и сигурност, а не толкова за всеобхватна и затова невъзможна обществено-икономическа революция.
Изненадващо приемливото съчетание
Стигаме до може би най-съществения аргумент за очакван четиригодишен мандат.
Ако се замислите ще откриете, че тази коалиция между дясноцентристи и националисти, която се получи у нас, всъщност е крайно необичайна за други страни. Тя не се вписва в схемите, по които се развива политическият живот в Западна Европа, където национализмът и популизмът в много случаи са крайни и категорично неприемливи. Както и партиите, които ги изповядват.
Когато Вилдерс загуби в Холандия, Европа си отдъхна. Когато Макрон спечели първия тур във Франция, Европа се радваше. Още преди това следеше с голямо безпокойство президентските избори в Австрия. „Алтернатива за Германия“ предизвиква сблъсъци при всяка своя по-мащабна проява и е нежелан партньор от останалите политически играчи.
У нас се оказа, че национализмът далеч не е толкова краен, нито толкова предизвикателен, нито толкова провокативен, нито толкова агресивен. Грозните сцени на границата за ден-два и някои крайни вербални позиции са на светлинни години от организираните неонацистки сборища и митингите против емигрантите в други държави.
Прагматизмът на Валери Симеонов и конформизмът на Каракачанов, (заедно с претърпелия катарзис и по-нисък от тревата Сидеров) внесоха онези по-твърди и патриотични нотки, от които обществото решително имаше нужда като противовес на крайно либералните призиви спрямо бежанците, към поведението на малцинствата, защита на границите и влиянието на чужди вероизповедания у нас.
Заедно с това двамата се явяват своеобразен коректив на поведението на Борисов, който през миналия мандат беше готов да угоди на всеки протест, по-голям от група пътници на голяма автобусна спирка.
А най-важното – прогнозираната негативна реакция от Брюксел просто не се случи.
С едно изречение – получи се една дясно патриотична евроориентирана коалиция, чиято обща програма изглежда възможно най-доброто на фона на алтернативи като ляво патриотичен алианс с водеща роля на БСП, негласната подкрепа на ДПС и пълното одобрение на президента Радев.
За полувремената и края на мача
Съвсем разбираемо скептичните към тази коалиция прогнозират, че тя ще изкара година и половина – само да мине председателството на ЕС и до края на 2018 ще има нови избори.
Дори отявлените противници на Борисов са съгласни, че дотогава ще трябва да има подкрепа за кабинета в името на най-важния ни международен ангажимент.
Но самото председателство, както справедливо отбелязват независими анализатори, ще постави и ГЕРБ, и лично Борисов в центъра на вниманието на европейските институции. Без капка субективизъм се очаква авторитетът и влиянието им да нараснат, което си е сериозен бонус за второто полувреме.
За да има предсрочни избори след това или трябва да претърпим някакъв грандиозен провал, или международната обстановка рязко да се влоши, или поетите в програмата обещания да не се изпълнят до такава степен, че да предизвикат предизборна ситуация.
Доколкото първото е в сферата на малко вероятното, а при второто прогнозите са безполезни, не се изискват никакви прогностични умения, за да се предположи, че коалицията ще хвърли всички усилия във вътрешен план, за да изпълни, а ако може и да надгради първоначално обещаното.
И това също изглежда напълно изпълнимо. Дори днешната информация за приходи от 1.6 милиарда повече за тримесечие спрямо миналата добра финансова година и работещата икономика са силен повод за оптимизъм.
Най-важното е, че ще има възможност да го прави в условия на относително съгласие и подкрепа от опозицията поне по основните приоритети преди и по време на председателството. Колкото и да не се иска на емоционалната Корнелия Нинова, в психологически план всяко по-рязко поведение срещу управляващите в този период може да се обърне срещу БСП.
Що се отнася до относително дясната извънпарламентарна опозиция – в този парламент тяхното мнение ще има само препоръчителен характер.
А започне ли второто полувреме, тоест влезем ли в 2019 година всички ще започнат да се готвят за следващите местни избори, които в утвърдените демокрации се приемат като важен тест за самото управление. Тук една възможна хипотеза е избори 2 в 1, ако новият Изборен кодекс с мажоритарна избирателна система бъде готов и някой не реши, че може да спечели от това.
Иначе – което е и най—вероятно, мачът ще се доиграе до 90-та минута и без продължения./vevesti.bg