Замяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна у нас се обсъжда от зората на прехода към демокрация. Сред мотивите на привържениците на мажоритарната избирателна система (при която един избирателен район излъчва само един, а не няколко депутата, както е при пропорционалната) е фактът, че в някои от най-старите и най-големите демокрации в света изборите са именно мажоритарни.
Това отбелязва Любомир Иванов от Институт за Дясна Политика.
В държавата, създала парламентаризма – Великобритания – и в първата страна с писана конституция в съвременния смисъл на думата – САЩ – изборите са мажоритарни и в един тур. Победител с относително мнозинство е кандидатът, получил повече най-много гласове. В държавата, пренесла принципите на парламентаризма и републиканизма в континентална Европа – Франция – изборите са мажоритарни в два тура. На втори тур обаче се допускат всички кандидати, получили над определен процент от гласовете, и там вече победител е получилият най-висок резултат. В една от водещите страни в ЕС – Германия – системата е пропорционална, но с много засилен мажоритарен елемент, при който гласуващият на практика има правото да пренареди цялата партийна листа.
Позитивите, наблюдавани от мажоритарния избор в изброените страни, са главно в две направление. На първо място – гласува се за изявени личности, а не за партийни послушници. Понеже мандатът в конкретния избирателен район е само един, се получава истински сблъсък на личности и партиите не могат да си позволят да издигат кандидати, чието единствено „качество” е партийната дисциплина. В противен случай са възможни изненади в уж сигурни бастиони на дадена политическа сила и такива на практика нерядко се случват. На второ място, посредством мажоритарния вот се преодолява разпокъсаността, типични за парламенти, конституирани посредством пропорционални избори, и се създават хомогенни мнозинства, позволяващи законодателните камари да изпълняват пълния си мандат. На свой ред това позволява откриването на управленска перспектива с нормална продължителност (четири-пет години), в рамките на която спечелилата изборите политическа сила може да разгърне управленската програма, с която е дошла на власт и да приложи всички залегнали в нея мерки, а избирателите – да могат да оценят ефектите от тях. Опасенията, че стабилните парламентарни мнозинства и правителства могат да се изродят в авторитаризъм са неоснователни, доколкото решението за тях се съдържа в първото посочено предимство на мажоритарните избори – фактът, че благодарение на тях в парламентите влизат силни и независими личности, гарантира, че те няма да толерират партийна линия, вървяща против интересите на гражданите или против обещанията, с които депутатите са били избрани./fakti.bg