В рамките на последните две седмици в една от най-гледаните телевизионни програми в България – "Господари на ефира" по "Нова телевизия", на парчета бе излъчен материал, уличаващ монах в хомосексуални действия, на каквито Българската православна църква (БПЦ) активно се е противопоставяла почти всеки път, когато е имало повод, пише dnevnik.bg.
На 2 февруари (четвъртък) анонимният автор на видеото и участник в него разказа за своето познанство с духовника. Бе напомнено, че преди години същият анонимен източник е съдействал за уличаването на друг монах в непристойно за църковен служител поведение. Бе оповестено, че кадри от самия сексуален акт ще бъдат излъчени в понеделник, 6 февруари. Въпреки призивите от страна на журналистическите и правозащитните среди планираното излъчване да бъде преустановено запис на сексуалния акт бе излъчен.
Целта на журналистите от програмата – а именно да информират обществото, че служители на БПЦ извършват действия, които самата църква неведнъж е заклеймявала като небогоугодни - бе изпълнена.
Но дали самите журналисти спазиха стриктно точките от Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия (ЗРТ)?
В предаването "Господари на ефира" не просто бяха разкрити интимни детайли, засягащи правото на личен живот на човека, а и дори бяха излъчени заснети със скрита камера кадри на сексуален акт, които без съмнение унижават личността до такава степен, че биха могли дори да съсипят живот.
Реакции
От отдел "Връзки с обществеността" на БПЦ коментираха разобличаващия материал така: "Измежду подвизаващите се в българските манастири има изключително достойни личности с безупречен монашески живот. От случаи на непристойно и неподобаващо за духовници поведение на отделни личности не бива и не може да се правят изводи изобщо за моралния облик на монасите в БПЦ и да се очерня публично православното духовенство."
Предвид факта, че институцията БПЦ активно се противопоставя на хомосексуалните практики в българското общество, нормално би било тя да излезе с ясен отговор защо допуска хора с "непристойно" и "неподобаващо" поведение да бъдат нейни служители. Особено при приложение че друг монах от същия манастир бе уличен в същото "непристойно" и "неподобаващо" поведение преди години и е било възможно да бъдат взети мерки. Такава позиция обаче липсва.
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България пък сезира Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията по журналистическа етика заради репортажа, излъчен в предаването на 6 февруари, за да се установи дали е налично нарушаване на Закона за радио и телевизия. Още след излъчването на първия материал АЕЖ излезе с отворено писмо, в което призова "Нова телевизия" и екипа на предаването да преустановят планираното излъчване на кадри от сексуалния акт, но те в крайна сметка бяха излъчени.
От гледището на закона
В чл. 16 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ) се забранява разпространяването на информация, свързана с личния живот на гражданите, без изрично да е поискано тяхното съгласие. Законът допуска изключение само по отношение на информация, която е от съществен обществен интерес и която касае действия на държавни органи или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото – както е упоменато във втората алинея на чл. 16 от ЗРТ.
В конкретния случай е изнесена информация, свързана с личния живот на човек, без да е поискано неговото изрично съгласие. Излъчени са и кадри на сексуален акт, които биха могли да се отразят на личния живот на човека и да му нанесат психическа травма.
В медийното право терминът "обществен интерес" не е синоним на това, което може да бъде интересно на аудиторията и да вдигне рейтинга на предаването. Иначе казано, според закона пикантните подробности от личния живот на някого не представляват информация от обществен интерес.
ЗРТ обаче предвижда изключения по отношение на неприкосновеността на личния живот, когато журналистическият материал разкрива закононарушения на държавни служители (например в случай, че публичното представяне на факти от личния живот на държавен служител има пряко отношение към разкриването на корупционна практика).
Действията на журналистите от "Господари на ефира" не може да бъдат оправдани като разкриващи информация от голям обществен интерес по отношение на държавен орган, тъй като Република България е светска страна и БПЦ не представлява орган на държавната власт. Тоест конкретният случай с разкриването на информация от личния живот на потърпевшия свещеник не покрива нито една от дотук изброените категории, допускащи нарушаване на неприкосновеността на личния живот в името на обществения интерес. Монахът нито е уличен в каквото и да било закононарушение, нито пък е член на държавен орган.
ЗРТ все пак предвижда предимство на обществения интерес пред неприкосновеността на личния живот, когато става въпрос за информация, която засяга личния живот на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото. СЕМ и Комисията по журналистическа етика, бидейки сезирани от АЕЖ, следва да се произнесат дали монасите са граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.
Но дори и решенията на СЕМ и Комисията по журналистическа етика да се окажат в полза на "Господари на ефира" (а именно да решат, че монасите са граждани, чиито решения имат влияние върху обществото), в конкретния казус отново не е налично закононарушение от страна на служителя на БПЦ, което да оправдае нарушаването на неприкосновеността на личния живот в името на обществения интерес, тъй като Конституцията на Република България не криминализира хомосексуалните практики и не предвижда изключение по отношение на служителите на БПЦ.
Ако СЕМ и Комисията по журналистическа етика установят нарушение по ал. 1 и 2 от чл. 16 от ЗРТ, носителите на редакционна отговорност ще трябва да поднесат публично извинение на засегнатото лице, което извинение няма да лиши потърпевшия от правото му да потърси възмездие по съдебен ред.
От гледище на морала и етиката
Ако действителната цел на журналистите в конкретния случай е била да разкрият лицемерието на някои монаси – а именно, че принадлежат към организация, която неведнъж е заклеймявала хомосексуалните практики, а самите те упражняват такива - това би могло да се разкрие, без да се стига до публично унижение, граничещо с публичен линч на засегнатия. А и фактът, че материалът разкрива неморално спрямо позициите на БПЦ поведение, не може да оправдае употребата на подход на отразяване, унижаващ и съсипващ живота на човека.
В конкретния случай е използвана специална техника. Потърпевшият не е знаел, че е заснеман и че се изготвя материал, който ще бъде използван от журналисти. Още по-малко пък е знаел, че ще бъде излъчен в национален ефир. А Етичният кодекс на българските медии включва и следните принципи по отношение на медийната идентификация:
"Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти. Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация."
В случая – предвид изложените по-горе факти – не е съвсем ясно дали излъчените материали представляват публикации от обществен интерес (това следва да се уточни от СЕМ и Комисията по журналистическа етика).
Медийният етичен кодекс допуска изключение по отношение на случаите от "особено важен обществен интерес". Тогава може да се оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. Но в никакъв случай намесата не може да бъде оправдана в случаите, когато не е наличен обществен интерес по смисъла на закона (а именно когато се извършва закононарушение и лицето е представител на държавен орган) и при условие че не е установено дали монасите са граждани, които може да имат обществено влияние – за което би следвало да се произнесат СЕМ и Комисията по журналистическа етика.
Предвид Етичния кодекс журналистите трябва да уважават неприкосновеността на личния живот на всеки човек без значение от неговия обществен статут. Публикуването на записи, разкриващи факти от личния живот, направени извън обществените места, също е неетично, още повече когато засегнатите лица не са дали своето съгласие.
Друг етичен принцип, заложен в Етичния кодекс на българските медии, гласи: "Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла информацията". В случая тези факти имат отношение за смисъла на информацията. Но начинът на поднасяне на тези факти – а именно чрез излъчване сексуален акт – са унизителни спрямо личността и противоречат на друг етичен принцип: "Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации." Излъчването на кадри от сексуалния акт определено представлява грубо нарушаване на този етичен принцип.
Също така не стана ясно дали поставеното лице, което участва в излъчения сексуален акт, е получило възнаграждение за предоставения материал. Това, разбира се, няма как да бъде установено. Единствено продуцентът и редакционният екип може да признаят или отрекат предположението, че на останалия анонимен сътрудник може да му е било заплатено да заснеме как прави секс с монаха. Във връзка с неяснотата по отношение на този въпрос в Етичния кодекс е ясно упоменато: "Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея."
Етичният кодекс на българските медии допуска, че в определени случаи неговите принципи може да бъдат нарушавани
В него пише: "Нарушаването на условията на този кодекс може да бъде оправдано само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес." В случая – предвид разбора на чл. 16 от ЗРТ по-горе – не е налично "недвусмислено доказателство", че излъченият материал в предаването "Господари на ефира" е бил в обществен интерес.
Доказателство за липсата на "недвусмислие" е фактът, че тепърва се налага СЕМ и Комисията по журналистическа етика да се изказват по темата.
Според Етичния кодекс общественият интерес не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото". А дадена информация е в обществен интерес само тогава, когато е "в защита на здравето, безопасността и сигурността; съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт; предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано".
В конкретния случай потърпевшият от излъчените журналистически материали нито е застрашил здравето, безопасността и сигурността на някого, нито пък е бил уличен в корупция или извършване на тежко престъпление.
Но може да е заблуждавал обществото, че щом служи на БПЦ (която неведнъж е заклеймявала хомосексуалните практики), че той води начин на живот, който отговаря на проповядваните от църквата порядки. Но дори и това да е така, дали може да става дума за "сериозна заблуда" – за каквато Етичният кодекс предвижда изключение?
***
Хуманността би следвало да е мисия на журналистиката и съпътстващ идеал във всяко журналистическо действие. Журналистите от "Господари на ефира" със сигурност можеше да представят пред обществото своите разкрития – независимо дали информацията е от обществен интерес или не, което все още не е категорично установено - без дa подлагат на малтретиране (макар и не физическо) личността на човека.
От гледище на морала абсолютно недопустима е употребата на микрофона като бич. Срамът от унижението от излъчването на сексуалния акт е нещо непоправимо за личността на потърпевшия, точно както биха били непоправими и раните, нанесени от оръжие.
Често се твърди, че доверието към предаването "Господари на ефира" в нашето общество е много по-голямо, отколкото към институциите – което още повече увеличава моралната отговорност на редакторите му пред обществото. И тъй като медиите имат и функцията да възпитават – какъв пример даде предаването на обществото чрез този унизителен материал? Че всеки може да бъде унизен публично и унищожен, като човещината към човека – дори и към този, който е допуснал грешка – е морална отживелица. И че да проявиш жестокост спрямо някого, така че да съсипеш живота му, само защото си го уловил в грешка, си е напълно в реда на сеирджийската действителност, в която обществото ни се дави.