Андрей Ковачев е български евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Доктор на природните науки от университета Саарланд, Германия. От 2009 до 2014 е член на Европейски парламент, от 2014 до сега е член на Председателството на Европейския парламент. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. Председател на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010,съобщава informo.bg.
Г-н Ковачев, на фона на случващите се събития в световен план, които биват определяни като „шокиращи“ – Брекзит и съвсем скорошното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ, вие като представител на Европейския парламент как бихте коментирали положението и ролята на ЕС в тази среда? Да, разбира се, около нас, около нашия континент има огромни предизвикателства. От юг – проблемите с ислямския свят, който генерира мигрантската криза, от изток – Русия, с нейните аспирации към Украйна и отношението на администрацията на Кремъл към Западния свят, общо казано, и от запад – изборът на Доналд Тръмп и сигналите, които идват от Съединените щати, че повече не искат да отговарят сами за сигурността на Европейския континент, а очакват от Европа да инвестират повече в собствената си отбрана и сигурност. Така че, както и в природата има променящи се условия, съответният организъм трябва да се адаптира към тях, така и ЕС, за да не загуби, за да оцелее в променящата се среда трябва да се адаптира и много по-сериозно да инвестира в общи политики, да стане по-силен съюз. Аз съм европейски федералист, аз това съм го говорил от много години, че ние трябва да бъдем по-ефективни и по-единни, по-бързо да взимаме решения, особено в такива чувствителни сфери като сигурността, където европейските граждани очакват от нас повече ангажимент, да споделяме нашия отбранителен капацитет, да инвестираме в дейност, свързана с отбранителната сфера, да имаме общо командване на нашите въоръжени сили, да закупуваме обща техника, да обучаваме заедно военнослужещите от различните родове войски и да работим за една обща европейска армия, както и по отношение на сигурността да обменяме повече разузнавателна информация, не повече, а да обменяме цялостно разузнавателната ни информация в борбата срещу тероризма, в борбата срещу ислямската заплаха, ислямския фундаментализъм, радикализацията на млади хора, които са податливи на такава радикализация, от които произлиза риск за сигурността на европейските граждани. Не само радикализацията отвън, но която съществува вътре в общности, които са в ЕС – като например в Брюксел или в Париж, в определени квартали, където има повече ислямски общностти. Това бих казал по отношение на сигурността, но и по отношение на всички други политики- икономика, финансово завършване на финансовата и икономическата общност и съюз – имаме финансова обща валута в еврозоната, но нямаме координирани икономически политики, да не говорим за политики, свързани със социални или данъчни въпроси, където сме много далеч от такава синхронизация и за мен е много важно да няма ядро и периферия, да не останат страни, които примерно в момента не са част от еврозоната като България, да останат в периферията и да са подвластни на други влияния – Русия примерно. По отношение на Брекзит, ако този сценарии се осъществи, как според вас трябва да се преразпредели квотата за представителите на Великобритания? Ако се стигне до Брекзит въобще, моята идея и на колеги, които са европейски федералисти, това беше една стара идея на Андрю Дъф, бившия председател на съюза на европейските федералисти, е тези 73 места да бъдат избирани в европейски листи, съвместно с националната листа. Какво означава това – да има на съответната национална партия за всяка страна членка и да има за всички страни членки, останалите 27 без Великобритания, разбира се, една обща пропорционална листа, която е от европейските партии, примерно ЕНП, ПЕС, либералите, зелените, да има един бих казал в по-голяма степен не само национално ориентиран вот, но за европейските избори да има един европейски ориентиран вот, да повече дебат и не само по отношение на защитата на националния интерес на съответната страна , но и защитата интереса на целия Европейски съюз. В момента девиза на България – „Съединението прави силата“, е много важен и актуален за ЕС. Тази идея да има и европейски избирателен район, европейска наднационална листа, смятам за много добра и интересна и в момента с излизането на Великобритания се отдава тази възможност да не губи никоя страна от своите депутати, а тези които са били на Великобритания да минат на такъв избор. Това е една идея, която не съм оптимист, че ще стане, първо, не се знае как ще завършат преговорите за излизането на Великобритания и дали в края на краищата самата Великобритания накрая ще поиска това излизане и няма през 2019 година да има нов или референдум, или избор във Великобритания, който да даде друго политическо решение и второ дали ще има политическа воля за това да се случи, но такава е моята идея. А ако обърнем поглед към България – в момента правителството е в оставка, това ли беше логичното и отговорното решение на фона на всичко, което се случва, на външната нестабилност? Когато имаме вот, показващ, че едно голямо мнозинство от гражданите не подкрепиха кандидата на основната управляваща партия, тази партия ГЕРБ смята, че е морално и редно да се попитат отново гражданите и по отношение на изпълнителната власт, въпреки че президентът е друга институция, това е моралното решение, което взе ГЕРБ. Да поиска отново, не само от парламента, но и от гласоподавателите тяхното мнение за това как трябва от сега нататък да се управлява страната и затова ще имаме предсрочни парламентарни избори. Аз смятам, че това е едно етично решение, което беше взето от българския министър-председател. След като госпожа Кристалина Георгиева напусна поста си в Европейската комисия, сега, когато кабинетът е в оставка, кой трябва да поеме отговорността да предложи нов българин на нейно място. Има ли опасност в тази ситуация това да остане на заден план и да изпуснем възможността за българин на високия пост? Моето лично мнение е, че новото служебно правителство би трябвало да номинира, според мен, колкото се може по-бързо, защото Кристалина Георгиева е на поста си до 1-ви януари 2017 година, след това България няма да има комисар, ако в съвсем кратки срокове не се номинира такъв човек, такава личност, която да мине през изслушването в ЕП и да започне работа. Разбира се, че не е забранено бих казал, известно време и да няма български комисар, но това дали е добре за нас, аз смятам, че не е добре, аз смятам, че колкото се може по-бързо трябва да се номинира представител от България за Европейската комисия, той или тя да мине през изслушването и да започне своята работа. А в съответствие със самата кандидатура с профила на този човек и българското правителство и с председателят на комисията Юнкер в съответствие на профила на кандидата, ще бъде и определен ресорът на българския комисар. И последно, каква според вас е причината мнозинството от българите да гласуват по този начин на президентския вот. Не сме готови за жена на този пост или има други по-определящи фактори? Това е въпрос, по който можем изключително дълго да говорим, аз не мога да дам окончателно мнение по въпроса. Аз наистина чух много хора, които казват, че не могат да си представят главнокомандващ на въоръжените си сили жена. Дали това е движещият мотив, не се наемам да спекулирам. Смятам, че няколко са били факторите, които са повлияли на мнозинството от гражданите да гласуват за друг кандидат.