Ще подкрепи ли Реформаторският блок кандидата на ГЕРБ, ако се стигне до втори тур на президентските избори? Този дебилен въпрос за изпит по политология на ниво „Три минус” обикаля от вчера медийното пространство и упорито се задава на лидерите на блока след избора на Трайков-Събев за кандидати на РБ, информира vevesti.bg.
Той обаче се превръща в медийно важен защото се очаква оттам да изскочи поредния междупартиен конфликт. И защото от неговия отговор още по-ясно ще се определи какво политическо животно, по дяволите, е този Реформаторски блок.
Според Николай Ненчев БЗНС ще подкрепи кандидата на ГЕРБ на втория тур. От СДС и ДБГ пък заявиха, че за официална подкрепа трябвало специално решение на Изпълнителния съвет на Блока. Но се сетиха за формата ЕНП.
Партията на мълчаливия в последно време Корман Исмаилов сигурно ще подкрепи ГЕРБ поне ако се съди по поведението и позициите на зам.-председателите му.
Както и да е…Самият факт, че такъв въпрос изобщо може да стои пред партиите в блока и накара техните лидери да мрънкат като хванати ученици в пушкома, е стряскащ.
Аргументацията е излишна, но все пак: Ако не подкрепят ГЕРБ, кого излиза, че подкрепят – ген. Радев от БСП, или патрЕота Каракачанов, както обичат да пишат по форумите шумните и кресливите? Да, същият Каракачанов от същия ПФ, който толкова защитаваха при преговорите именно реформаторите преди 2 години.
А, може би Дончева, чието изказване на конференцията на ДСБ бе посрещнато с одобрение и ръкопляскане, за разлика от освиркания Зеленогорски? Напълно е възможно.
Това ли има да му мислите? Или някой сега удобно забрави „генералната” цел на реформаторите за тези избори – да не се допусне на втори тур кандидат на левицата?
Въпросът кого ще подкрепят реформаторите не е особено важен за победата на ГЕРБ. Няма практическо значение и гадаенето какво ще направят от РБ като цяло, защото така и не успяха да станат „цяло”.
Въпросът от морална страна е в доблестното поведение, а не в инфантилното и страхливо мишкуване.
А въпросът от политическа гледна точка е най-важният и той е за настоящето и бъдещето на дясното. Блокът тотално се разпадна. Независимо дали се вярва или не на социологията, те не само не се развиват, не само не стоят на едно място, но потъват.
Едно вътрешно изследване на ДСБ, с което Вевести.бг разполага показва тотална непоносимост към Кунева и малко по-малко към Лукарски. Но пък тъмносините припознават като партньор Корман Исмаилов. Същият, когото самото ДСБ иска да къса отношения. И земеделецът Ненчев въпреки, че по дефиниция десен цемеделец няма.
Да се очаква, че РБ може да се обедини е все едно да очакваш някой да залепи счупена електрическа крушка.
Искате или не – ГЕРБ остава единствената сериозна, стабилна и важна партия в дясно с достатъчно сила и авторитет и пред Европа и пред избирателите да се противопостави успешно на левите сили.
Какво друго остава за вземане на решение кого РБ ще подкрепи на втори тур? „Гласувайте по съвест”? Или всяка партия ще си „инструктира” избирателите? Но тогава защо е това обединено явяване на изборите, или е формално изпълнение на целта „да завършим цикъла от избори”?
Възможен отговор – „няма да гласувам“? Ами тогава защо години наред призивът точно от демократично настроените хора е „Гласувайте”? Защо беше тая истерия със сънародниците ни зад граница, на които олеле някой им взел правото на глас?
Дайте да се разберем докога ще продължава тази шизофрения. Само преди 2 дни Борисов се срещна с лидерите на Блока без опозиционния Радан Кънев и си обещаха да изкарат мандата. Всички без Кънев на практика правят изявления че са в управлението. Е, тогава какво има да мислят кого ще подкрепят на втори тур? Какви решения ще трябва да изчакат?
Лоидерите на РБ трябва да обяснят как така са в управлението, но ще подкрепят собствения си опозиционно настроен кандидат-президент. В този смисъл поредният „трик” с онова емоционално изказване на Лукарски ще се окаже най-смислен – или подават оставки от кабинета и издигат Минеков или…
Именно, „или“…Никой не може да отговори има ли нещо поне малко предвидимо у тия хора. А това са уж десни демократични лидери, които преди 2 години се заканваха как ще учат и ГЕРБ и останалите на коалиционна култура, демократично и модерно политическо поведение и ясни правила в политиката.
Крайно време е това да се напомни на цялата блокова сбирщина, която в момента мисли само за собственото си оцеляване и оперетно представяне в очите на електората си.
А той, електоратът, вече дава признаци за това, че му писна от тях. И някакво изказване на Цветанов, че вече се ориентират към ГЕРБ не е показател – има си предизборно говорене. Показател са форумите на приятелите на различните партии, оциологическите сондажи и самото настроение сред избирателите.
Преди повече от година на една камерна сбирка десни политолози направиха очевидно верния извод, че дясното има историческата отговорност на управлява. С ясното съзнание, че то се състои от 2 политически субекта – ГЕРБ и Реформаторския блок с благородните и категорични цели, които си постави при създаването си.
Да, за съжаление Реформаторският блок, който трябваше да бъде истински коректив на ГЕРБ и по-малкият, но влиятелен партньор в управлението, се разпадна. А корективът се разбира не само като някаква вътрешна опозиция на ГЕРБ. Той трябваше да направи невъзможен въпроса: „Може ли да победи обединеното ляво”? Онова, изтъкано от любов към Путинова Русия, енергийни шлемове и официални посещения на конгреси на партията на Владимир Владимировч.
Да, но сега вече си го задаваме. Защото от едната страна е останал само ГЕРБ, а до него няма предвидим партньор, а разпасана команда, по думите на Кънев. А най-тъмносините привърженици на ДСБ в социалните мрежи обясняват, че няма да гласуват за ГЕРБ, дори и ген. Радев да стане президент. Това вече е диагноза.
Или ако перифразираме шопа, от чийто манталитет очевидно тези хора не са далеч: „Не е важно аз как съм (с 1-2 процента), важното е Борисов да е зле!
Да, демокрацията е управлението на мнозинството, истинската демокрация е съобразяването с мнението на малцинството. Но диктатът на малцинството винаги се е наричало диктатура. И болшевизмът и комунистичуското управление са най-добрия пример за това.