В тази статия ще разгледам страхa в негова друга форма – паническите атаките (ПА). Виждам, че във форумите много мъже и жени споделят, че са пленници на паник атаки и търсят помощ, искат да се освободят и да започнат да живеят. Тези атаки са ми познати, знам какво е усещането и бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в техния ад и на техните близки.
Какво е паник атака?
Паник атаките се появяват сякаш от нищото и представляват пристъп на парализиращи ирационални страхове, натрапливи мисли, сърцебиене, световъртеж, чувство за нереалност(сякаш те няма), задушаване, гадене, чувство сякаш умираш, припадаш или полудяваш и т. н. (разбира се при всеки е различно, но това е най-характерното) Всички изследвания показват, че ти „няма нищо“, но вътре в теб сякаш има демони. Опитваш се да се бориш с тях, но тези демони са станали част от теб и колко по-упорито и силно се бориш, толкова по-силни стават те. Появява се страх от страха, страх от загуба на контрол, страх от мнението на другите.
Понякога такива атаките продължават години наред, достига се до избягване на социална среда, агорафобия (страх от обществена среда, тълпи и т. н.). Лошото е, че тези хора живеят сякаш в призрачен свят, а той е невидим за другите. И започват да се чувстват сами, неразбрани, принудени сами да се справят с ужаса. Лекарствата не са решение. Смятам че(както при повечето заболявания) лекарствата само временно могат да притъпят, да заглушат болката и страха, но не и да премахнат това, което е в теб.
Решението е ПРОМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО.
Причините?
Причините са повишена тревожност, чувствителност и не точно наследственост, а по-скоро придобитият начин за възприемане на света в средата, стрес или преживян шок.
Това, което искам да кажа на хората, страдащи от паник атаки е:
Не се обвинявайте, че ги изпитвате и че не успявате да се справите с тях.
Не си мислете, че сте слаби, лабилни, че нямате воля. Напротив – често паник атаките се случват на силни и борбени хора, на хора, които се намират на високо ниво в духовното развитие или са в процес на скок в развитието си.
Вие не сте слаби, не сте безволеви. Всъщност вашата воля да прогоните страха и вашата борба с него, го засилват още повече.
А на тези, които имат близки, страдащи от ПА, искам да кажа:
– Безсмислено е да му казвате: „всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен, стегни се“ и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това – знае, че страховете му са ирационални, знае, че е „глупаво“, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да „не мисли за това“, „да не му обръща внимание“. Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. Този човек има нужда от подкрепа, разбиране, внимание, любов, от помощ.
Страхът не ти е враг!
Той не е някакъв демон, дошъл отвън, за да те плаши. Страхът е защитна реакция и се опитва да те предпази, да ти каже нещо. Страхът, както и болката са знак, вик на душата, че нещо става и ти казват – „направи промяна!“ Именно страданието ни насочва към промяна на мисленето ни, към духовно развитие и в крайна сметка е за наше добро.
Не сте сами. Много хора преживяват същото.
Това, че имате паник атаки не ви прави по-малко стойностни. Напротив – тези ПА могат да се окажат трамплин към издигане на едно по-високо ниво.
Има много техники и методи за преодоляване на ПА
– от методи, с които можеш да си помогнеш сам, през психотерапевтични методи до различни духовни практики. ПА са напълно лечими. Те не са съдба. Те не са ваша характеристика, те не са вие. Много полезен в това отношение е Екхарт Толе с книгата си „Силата на настоящето“. Той ни учи да не се идентифицираме със страховете, емоциите си, болката и че когато ги „наблюдаваме “ без да влизаме в играта им, те губят енергията си, отслабват и утихват.
Когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто „наблюдавайте“ какво се случва с вас – как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто наблюдавайте, без да „участвате“, без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и…излиза…просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва…
Тук ще цитирам споделеното в един форум от човек, когото не познавам, но това мнение би било много полезно:
„Сърцето ми затупка бързо, ръцете ми започнаха да се изпотяват и аз стиснах зъби.
Тъкмо когато главата ми щеше да гръмне си казах „абе…то атаката ще дойде и ще си замине. Всеки път ли ще се паникьосвам? Дай да изследвам точно какво ми е, какво изпитвам, вместо да се паникьосвам…И когато би трябвало да настъпи кулминацията… нищо, мина ми.“
Именно така действа отказът от борба, приемането. А когато наблюдаваш без да участваш, това е приемане.
Тогава страхът губи от енергията си и го освобождаваш.
Докато не го приемеш, докато не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си и ще се опитва да ти каже – „направи промяна!“
Проява на сила е да потърсиш помощ, когато имаш нужда.
Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.
http://sebepoznanie.com/